Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав)

5 март 2020 година(*)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, буква в) — Случаи на освобождаване — Предоставяне на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии — Услуги, предоставяни по телефона — Услуги, предоставяни от медицински сестри и медицински асистенти“

По дело C-48/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) с акт от 18 септември 2018 г., постъпил в Съда на 25 януари 2019 г., в рамките на производство по дело

X-GmbH

срещу

Finanzamt Z,

СЪДЪТ (шести състав),

състоящ се от: M. Safjan, председател на състава, L. Bay Larsen (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,

генерален адвокат: E. Танчев,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за X-GmbH, от G. Burwitz, Rechtsanwalt,

–        за германското правителство, от S. Eisenberg, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от L. Lozano Palacios и L. Mantl, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между X-GmbH и Finanzamt Z (Данъчна служба Z, Германия) по повод на отказа на тази данъчна служба да признае за освободени от данъка върху добавената стойност (ДДС) телефонните консултации по различни здравни въпроси и програмите за съпътстваща помощ по телефона за пациенти с хронични или продължителни заболявания, провеждани от X за сметка на публичните здравноосигурителни каси.

 Правна уредба

 Директива 2006/112

3        Член 132, параграф 1 от Директива 2006/112 има следния текст:

„Държавите членки освобождават следните сделки:

[…]

б)      болничната и медицинската помощ, и тясно свързаните с тях дейности, извършвани от публичноправни субекти, или при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, от болници, терапевтични или диагностични медицински центрове и други надлежно признати заведения с подобен характер;

в)      предоставянето на медицинска помощ при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава членка;

[…]“.

 Германското право

4        Член 4 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота) от 21 февруари 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 386), изменен със Закон от 19 декември 2008 г. (BGBl. 2008 I, стр. 2794), гласи:

„Следните сделки по член 1, параграф 1, точка 1 са освободени от данъка:

[…]

14.      a)      предоставянето на медицинска помощ при упражняване на дейност като лекар, зъболекар, лечител, физиотерапевт, акушерка или на сходна медицинска професия […]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

5        X е дружество с ограничена отговорност, учредено съгласно германското право. През февруари 2014 г. то предоставя за сметка на публичните здравноосигурителни каси телефонни консултации по различни здравни въпроси и провежда програми за съпътстваща помощ по телефона за пациенти с хронични или продължителни заболявания.

6        Тези услуги се извършват от медицински сестри и медицински асистенти, по-голямата част от които са преминали и обучение за т.нар. „здравен консултант“. Освен това в над една трета от случаите е извикван и лекар, който поема по-нататъшната консултация, а при поискване на разяснения дава указания или второ мнение.

7        Телефонните консултации предлагат възможност на осигурените лица да се обаждат на сътрудниците на X по всяко време, за да потърсят информация. Когато им е поискан медицински съвет, въпросните сътрудници извършват компютърно подпомагана оценка чрез целенасочени въпроси, които им позволяват да определят медицинския контекст, с който може да се свърже случаят на осигуреното лице, а след това съветват лицето във връзка с терапевтичната му ситуация, като дават обяснения за диагнозите и възможните терапии или предлагат промени в начина на живот или полаганите грижи.

8        Отговорният лекар се запознава с някои приключени консултации, подбрани на случаен принцип, като по-специално проверява дали документираните сведения са издържани от медицинска гледна точка.

9        При програмите за съпътстваща помощ здравноосигурителните каси подбират участниците въз основа на данните от сметките за здравните им разходи и въз основа на заболяванията им, след което се свързват с тях и при желание от тяхна страна ги записват в съответната програма. Програмите позволяват на участниците да получават обаждания от сътрудниците на X и на свой ред да им се обаждат по всяко време в продължение на три до 12 месеца, за да поискат информация във връзка със заболяването си.

10      Запитващата юрисдикция отбелязва, че основното предназначение на тези програми е да се подобри разбирането на участниците и техните близки за съответната болест, да се осигури редовното и правилно приемане на лекарствата или участие в други терапии, да се избегнат грешките при приемането на лекарства и да се способства за адекватна реакция при евентуално утежняване на симптомите и при социална изолация. Целта на програмите е да се подобри управлението на разходите за грижите за пациентите, в частност чрез значително намаляване на броя на новите хоспитализации, да се осигури подкрепа за близките на пациентите, при които има опасност от прояви на нарушено внимание, и да се намалят рисковете от вторични заболявания.

11      За тези свои дейности през разглеждания в главното производство период X иска да му се признае право на освобождаване от данъка върху оборота. Данъчна служба Z обаче приема, че въпросните сделки са облагаеми.

12      Жалбата на X е отхвърлена на първа инстанция и дружеството подава ревизионна жалба до Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия).

13      На първо място, запитващата юрисдикция иска да установи дали може да приеме за подлежащи на облагане с ДДС извършваните по телефона консултации от медицинско естество, които не са свързани с конкретно медицинско лечение или са само предварителна стъпка към такова лечение, и дали трябва да приложи практиката на Съда, съгласно която от обхвата на освобождаването по член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 е изключена медицинската помощ, която се ползва просто за удовлетворяване на общи потребности, например за отдих, уелнес и козметични цели.

14      На второ място, запитващата юрисдикция иска да установи дали изискванията към квалификациите в областта на медицинските и парамедицинските професии по смисъла на член 132, параграф 1, буква в) от тази директива, определени от съответната държава членка за „класическата“ медицинска помощ, важат и за медицинската помощ, която се предоставя без физически контакт, или пък в този случай са необходими допълнителни изисквания.

15      При тези условия Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      При обстоятелства като разглежданите в главното производство, при които данъчнозадължено лице предоставя за сметка на здравноосигурителни каси телефонни консултации на осигурени лица по въпроси, свързани с тяхното здраве и заболявания, налице ли е дейност, попадаща в обхвата на член 132, параграф 1, буква в) от Директива [2006/112]?

2)      При обстоятелства като разглежданите в главното производство, що се отнася до посочените в първия въпрос услуги, както и до дейностите в рамките на т.нар. „програми за съпътстваща помощ за пациенти“, за целите на доказването на изискваната професионална квалификация достатъчно ли е, че телефонните консултации се извършват от т.нар. „здравни консултанти“ (медицински асистенти, медицински сестри) и че в около една трета от случаите се извиква лекар?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

16      С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали предоставяните по телефона услуги, които се състоят в даване на съвети по въпроси на здравето и болестите, биха могли да попадат в обхвата на освобождаването от ДДС по член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112.

17      От езиковото тълкуване на член 132, параграф 1, буква в) от тази директива следва, че доставката на услуги трябва да бъде освободена, ако отговаря на две условия, а именно, от една страна, да представлява медицинска помощ, и от друга страна, да е предоставена при упражняване на медицинските и парамедицинските професии, определени от съответната държава членка (решение от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C-597/17, EU:C:2019:544, т. 19 и цитираната съдебна практика).

18      Тъй като първият въпрос се отнася до естеството на съответната услуга, следва да се изясни обхватът на първото от тези условия.

19      В това отношение следва да се припомни, че във формулировката на първото условие в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 е използвано единствено понятието „предоставяне на медицинска помощ“, без да се упоменават признаци, свързани с мястото на осъществяване на услугата.

20      От практиката на Съда следва, че член 132, параграф 1, буква б) от Директивата се отнася до услугите, извършвани в болнична среда, докато член 132, параграф 1, буква в) от Директивата се отнася до услугите, извършвани извън болнична среда, както в частния кабинет на доставчика на услугата, така и в дома на пациента или на всяко друго място (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2019 г., Peters, C-700/17, EU:C:2019:753, т. 21 и цитираната съдебна практика).

21      Съответно оттук следва, че за целите на прилагането на член 132, параграф 1, буква в) от Директивата всяка услуга, която отговаря на условията по тази разпоредба, би могла да попада в обхвата на предвиденото в разпоредбата освобождаване, каквото и да е мястото на осъществяването ѝ.

22      Освен това, що се отнася до медицинските изследвания, назначени от общопрактикуващи лекари, Съдът е изяснил, че принципът на данъчен неутралитет не би бил спазен, ако за подобни услуги се прилага различен режим на ДДС в зависимост от мястото на извършването им, при положение че качеството им е равностойно предвид квалификацията на съответните доставчици (решение от 18 септември 2019 г., Peters, C-700/17, EU:C:2019:753, т. 29 и цитираната съдебна практика).

23      По всички тези съображения следва да се констатира, че извършваните по телефона услуги за предоставяне на медицинска помощ биха могли да попадат в обхвата на освобождаването от ДДС, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, ако отговарят на всички условия за прилагане на това освобождаване.

24      Този извод освен това е в съответствие с целта на член 132, параграф 1, буква в) за намаляване на разходите за здравна помощ и за по-голямата ѝ достъпност за частноправните субекти (вж. в този смисъл решение от 13 март 2014 г., Klinikum Dortmund, C-366/12, EU:C:2014:143, т. 28 и цитираната съдебна практика).

25      Възможно е обаче едно и също данъчнозадължено лице да извършва едновременно освободени от ДДС услуги, които отговарят на понятието „предоставяне на медицинска помощ“, и други услуги, които подлежат на облагане с данъка (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2003 г., Unterpertinger, C-212/01, EU:C:2003:625, т. 38, от 20 ноември 2003 г., D’Ambrumenil и Dispute Resolution Services, C-307/01, EU:C:2003:627, т. 56 и от 21 март 2013 г., PFC Clinic, C-91/12, EU:C:2013:198, т. 31 и 32).

26      Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да определи доколко обсъжданите в главното производство телефонни консултации отговарят на понятието „предоставяне на медицинска помощ“ по член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112.

27      За тази цел тя ще трябва да провери дали тези консултации имат терапевтична цел, тъй като именно тази цел определя дали съответната медицинска услуга трябва да е освободена от ДДС (вж. в този смисъл решения от 20 ноември 2003 г., Unterpertinger, C-212/01, EU:C:2003:625, т. 40 и 42, както и от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, EU:C:2006:257, т. 24 и цитираната съдебна практика).

28      В това отношение съгласно постоянната съдебна практика понятието „предоставяне на медицинска помощ“ обхваща услугите с цел диагностициране, терапия и, доколкото е възможно, успешно лечение на заболявания или разстройства на здравето (решения от 14 септември 2000 г., D., C-384/98, EU:C:2000:444, т. 18 и от 18 септември 2019 г., Peters, C-700/17, EU:C:2019:753, т. 20 и цитираната съдебна практика).

29      От това обаче не следва непременно, че терапевтичната цел на дадена услуга трябва да се разбира в особено тесен смисъл (решения от 10 юни 2010 г., Future Health Technologies, C-86/09, EU:C:2010:334, т. 40 и цитираната съдебна практика, както и от 21 март 2013 г., PFC Clinic, C-91/12, EU:C:2013:198, т. 26). Затова медицинските услуги, предоставяни с цел опазване, включително поддържане и възстановяване, на човешкото здраве, подлежат на освобождаване по силата на член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 (решения от 10 юни 2010 г., Future Health Technologies, C-86/09, EU:C:2010:334, т. 41 и 42 и цитираната съдебна практика, както и от 21 март 2013 г., PFC Clinic, C-91/12, EU:C:2013:198, т. 27).

30      В контекста на този анализ липсата на медицинско направление отпреди телефонната консултация или на конкретно медицинско лечение след нея не е достатъчна от гледна точка на припомнената в предходната точка съдебна практика, за да се определи дали подобна консултация попада в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква в) от Директивата.

31      В настоящия случай, щом позволяват на съответното лице да разбере каква е ситуацията му от медицинска гледна точка и евентуално да предприеме съответни действия, в частност като вземе или не вземе дадено лекарство, консултациите, които се състоят в обясняване на диагнозите и възможните терапии и предлагане на промени в следваното лечение, биха могли да имат терапевтична цел и поради това да попадат в обхвата на понятието „предоставяне на медицинска помощ“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква в) от Директивата.

32      За сметка на това услугите, които се състоят в предоставянето на информация за заболявания или терапии, но поради общия си характер не биха могли да способстват за опазването, поддържането или възстановяването на човешкото здраве, не може да попадат в обхвата на това понятие.

33      Също така услугите, които се състоят в предоставянето на информация от административно естество, като данни за връзка с определен лекар или помирителен орган, не може да се приравнят на услуги, попадащи в обхвата на освобождаването по член 132, параграф 1, буква в) от Директивата.

34      По всички изложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставяните по телефона услуги, които се състоят в даване на съвети по въпроси на здравето и болестите, биха могли да попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, при условие че имат терапевтична цел, което запитващата юрисдикция следва да провери.

 По втория въпрос

35      В самото начало следва да се отбележи, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество с националните юрисдикции Съдът трябва да даде на запитващата юрисдикция полезен отговор, който да ѝ позволи да реши спора, с който е сезирана, и че оглед на това при необходимост Съдът следва да преформулира поставения му въпрос (решение от 25 юли 2018 г., Dyson, C-632/16, EU:C:2018:599, т. 47 и цитираната съдебна практика).

36      В настоящия случай запитващата юрисдикция отбелязва, че няма действаща национална правна уредба, която да урежда необходимите професионални изисквания за предоставянето на медицински консултации по телефона, а за програмите за съпътстваща помощ за пациенти има препоръки без задължителна сила, в които се споменава какви специалисти могат да участват, без сред тях да са изрично посочени медицинските сестри или медицинските асистенти. При тези условия запитващата юрисдикция смята, че би могло да се обмисли да се признае освобождаване от ДДС само за онези услуги за предоставяне на медицинска помощ по телефона, за които се извиква лекар.

37      В този смисъл следва да се приеме, че с втория си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали заради това, че съответните услуги за предоставяне на медицинска помощ се извършват по телефона, трябва да се поставят допълнителни изисквания за професионална квалификация към предоставящите услугите медицински сестри и медицински асистенти, за да може за въпросните услуги да е приложимо освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112.

38      Следва да се отбележи, че този въпрос цели да се изясни обхватът на второто от двете условия по член 132, параграф 1, буква в) от Директивата, припомнени в точка 17 от настоящото решение, а именно условието медицинската помощ да се предоставя „при упражняване на медицински и парамедицински професии, определени от съответната държава членка“.

39      В това отношение следва да се припомни, че видно от самия текст на член 132, параграф 1, буква в) от Директивата, тази разпоредба не определя понятието „медицински и парамедицински професии“, а по този въпрос препраща към определението, възприето във вътрешното право на държавите членки (решения от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, EU:C:2006:257, т. 28 и от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C-597/17, EU:C:2019:544, т. 23).

40      При това положение, по-специално за да осигурят правилното и просто прилагане на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директивата, държавите членки разполагат с право на преценка при определянето на професиите, в рамките на които предоставянето на медицинска помощ се освобождава от ДДС, и по-конкретно при установяването на необходимите квалификации за упражняването на тези професии (вж. в този смисъл решения от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, EU:C:2006:257, т. 29, 30 и 32, както и от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C-597/17, EU:C:2019:544, т. 24).

41      Това право на преценка обаче не е неограничено, тъй като държавите членки трябва да вземат под внимание, от една страна, преследваната с тази разпоредба цел, а именно да се гарантира прилагане на освобождаването само за услуги по предоставяне на медицинска помощ от лица с необходимата професионална квалификация, и от друга страна, принципа на данъчен неутралитет (вж. в този смисъл решения от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, EU:C:2006:257, т. 31, 36 и 37, както и от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C-597/17, EU:C:2019:544, т. 25).

42      Държавите членки трябва, на първо място, да се уверят, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се прилага само за услуги по предоставяне на медицинска помощ с достатъчно равнище на качество (вж. в този смисъл решения от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, EU:C:2006:257, т. 37 и от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C-597/17, EU:C:2019:544, т. 26).

43      В това отношение изискването за достатъчно равнище на качество се прилага независимо от това какво средство за комуникация е избрано за предоставянето на услугата.

44      В този смисъл задача на държавите членки е да определят какви професионални квалификации позволяват на съответните доставчици на услуги да предлагат медицинска помощ с достатъчно равнище на качество, като евентуално задължат тези доставчици да придобиват допълнителни професионални квалификации в сравнение с необходимите за предоставянето на медицинска помощ по друг начин, а не по телефона.

45      На второ място, държавите членки трябва да спазват принципа на данъчен неутралитет, който не допуска сходни доставки на услуги, които следователно са в конкуренция помежду си, да бъдат третирани по различен начин от гледна точка на ДДС (решения от 27 април 2006 г., Solleveld и Van den Hout-van Eijnsbergen, C-443/04 и C-444/04, EU:C:2006:257, т. 39 и цитираната съдебна практика, както и от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C-597/17, EU:C:2019:544, т. 28).

46      В този смисъл запитващата юрисдикция следва в частност да провери дали ако осъществяваните от медицински сестри и медицински асистенти консултации и програми за съпътстваща помощ за пациенти се изключат от обхвата на освобождаването, предвидено в член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112, това би било в противоречие с принципа на данъчен неутралитет, доколкото поради професионалната си квалификация тези специалисти са в състояние да гарантират, че услугите от този тип, които предоставят по телефона, са с равнище на качество, равностойно на това на услугите, извършвани от други доставчици, които използват същото средство за комуникация.

47      По всички изложени съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не налага заради това, че съответните услуги за предоставяне на медицинска помощ се извършват по телефона, да се поставят допълнителни изисквания за професионална квалификация към предоставящите услугите медицински сестри и медицински асистенти, за да може за въпросните услуги да е приложимо предвиденото в тази разпоредба освобождаване, при условие че равнището на качеството на тези услуги може да се смята за равностойно на това на услугите, извършвани от други доставчици, които използват същото средство за комуникация, което запитващата юрисдикция следва да провери.

 По съдебните разноски

48      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

1)      Член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предоставяните по телефона услуги, които се състоят в даване на съвети по въпроси за здравето и болестите, биха могли да попадат в обхвата на предвиденото в тази разпоредба освобождаване, при условие че имат терапевтична цел, което запитващата юрисдикция следва да провери.

2)      Член 132, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не налага заради това, че съответните услуги за предоставяне на медицинска помощ се извършват по телефона, да се поставят допълнителни изисквания за професионална квалификация към предоставящите услугите медицински сестри и медицински асистенти, за да може за въпросните услуги да е приложимо предвиденото в тази разпоредба освобождаване, при условие че равнището на качеството на тези услуги може да се смята за равностойно на това на услугите, извършвани от други доставчици, които използват същото средство за комуникация, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Подписи

*      Език на производството: немски.