Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

25 февруари 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Член 63 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Корпоративни данъци — Двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане — Данъчно облагане на дивиденти, разпределени от чуждестранно дружество, за които друга държава членка вече е удържала данък — Максимален размер на приспаднатия данъчен кредит — Юридическо двойно данъчно облагане“

По дело C-403/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil d'État (Франция) с акт от 24 април 2019 г., постъпил в Съда на 24 май 2019 г., в рамките на производство по дело

Société Générale SA

срещу

Ministre de l’Action et des Comptes publics

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на състава, A. Kumin, T. von Danwitz (докладчик), P. G. Xuereb и I. Ziemele, съдии,

генерален адвокат: P. Pikamäe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Société Générale SA, от C. Rameix-Séguin, E. Meier и R. Torlet, avocats,

–        за френското правителство, от P. Dodeller, E. de Moustier, A. Alidière и A.-L. Desjonquères, в качеството на представители,

–        за германското правителство, от R. Kanitz и J. Möller, в качеството на представители,

–        за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–        за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от G. M. De Socio, avvocato dello Stato,

–        за нидерландското правителство, от C. S. Schillemans и M. Bulterman, в качеството на представители,

–        за финландското правителство, от S. Hartikainen, в качеството на представител,

–        за шведското правителство, от H. Eklinder, C. Meyer-Seitz, H. Shev, A. Falk и J. Lundberg, в качеството на представители,

–        за правителството на Обединеното кралство, от Z. Lavery, в качеството на представител, подпомагана от R. Baldry, QC,

–        за Европейската комисия, от W. Roels и N. Gossement, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 63 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Société Générale SA и Ministre de l’Action et des Comptes publics (министър на публичните дейности и финанси, Франция) относно решение на данъчната администрация да начисли на това дружество в качеството му на дружество майка на данъчно консолидираната група, включваща Société Générale Asset Management (SGAM) Banque (наричано по-нататък „SGAM Banque“), допълнителен корпоративен данък за приключилите през 2004 г. и 2005 г. данъчни периоди.

 Правна уредба

 Френско-италианската спогодба

3        Член 10 от Спогодбата между правителството на Френската република и правителството на Италианската република за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото и за предотвратяване на избягването на данъци и данъчните измами, подписана във Венеция на 5 октомври 1989 г. (наричана по-нататък „френско-италианската спогодба“), предвижда:

„1.      Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната държава, на местно лице на другата държава, се облагат в другата държава.

2.      Независимо от това тези дивиденти се облагат и в държавата, за която дружеството, което ги изплаща, е местно лице и съгласно законодателството на тази държава […]“.

4        Член 24, параграф 1, буква а) от тази спогодба предвижда, че по отношение на Френската република двойното данъчно облагане се избягва по следния начин:

„Печалбите и останалите доходи с произход от Италия, които са положителна величина и подлежат на данъчно облагане в тази страна в съответствие с разпоредбите на спогодбата, се облагат и във Франция, когато са получени от местно за Франция лице. Италианският данък не подлежи на приспадане при изчисляването на облагаемите доходи във Франция. Получателят обаче има право на данъчен кредит, който подлежи на приспадане от френския данък, в чиято основа са включени тези доходи. Данъчният кредит е равен:

– за доходите, посочени в членове 10, 11, 12, 16 и 17 [...] — на размера на данъка, платен в Италия съгласно разпоредбите на тези членове. Той обаче не може да надвишава размера на френския данък върху тези доходи […]“.

 Френско-британската спогодба

5        Член 9 от Спогодбата между правителството на Френската република и правителството на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на избягването на данъци върху доходите, подписана в Лондон на 22 май 1968 г. (наричана по-нататък „френско-британската спогодба“), гласи:

„1.      a)      Дивидентите, платени от дружество — местно лице на Обединеното кралство, на местно лице за Франция, се облагат във Франция.

b)      Когато местно за Франция лице има право на данъчен кредит за такъв дивидент съгласно параграф 2 от настоящия член, данъкът може да бъде събран и в Обединеното кралство […]

2.      При спазване на разпоредбите на параграфи 3, 4 и 5 от настоящия член местно за Франция лице, което получава дивиденти от местно за Обединеното кралство дружество, и при условие че то е действителният им получател и дължи за тези дивиденти данък във Франция, има право на свързания с тях данъчен кредит, на който местно за Обединеното кралство физическо лице би имало право, ако бе получило тези дивиденти, както и да му бъде платена сумата, с която този данъчен кредит надвишава дължимия от него данък в Обединеното кралство […]“.

6        Съгласно член 24, буква b), подточка ii) от френско-британската спогодба, що се отнася до Френската република, двойното данъчно облагане на доходите се избягва по следния начин:

„Франция предоставя на своите местни лица, които получават доходи по членове 9 и 17 с източник в Обединеното кралство и които съгласно разпоредбите на посочените членове са платили данък в Обединеното кралство, данъчен кредит, съответстващ на размера на платения в Обединеното кралство данък. Този данъчен кредит, който не може да надвишава размера на френския данък върху горепосочените доходи, се приспада от данъците, посочени в член 1, параграф 1, буква b) от настоящата спогодба, в чиито данъчни основи са включени тези доходи […]“.

 Френско-нидерландската спогодба

7        Член 10 от Спогодбата между правителството на Френската република и правителството на Кралство Нидерландия за избягване на двойното данъчно облагане и за предотвратяване на избягването на данъци върху доходите и имуществото, подписана в Париж на 16 март 1973 г. (наричана по-нататък „френско-нидерландската спогодба“), предвижда:

„1.      Дивидентите, платени от дружество, което е местно лице на едната държава, на местно лице на другата държава, се облагат в другата държава.

2.      Независимо от това тези дивиденти могат да бъдат обложени и в държавата, за която дружеството, което ги изплаща, е местно лице и съгласно законодателството на тази държава […]“.

8        Съгласно член 24, B, буква b) от тази спогодба се приема, че що се отнася до Френската република, двойното данъчно облагане ще се избягва по следния начин:

„По отношение на доходите, посочени в членове 8, 10, 11, 16 и 17, които са обложени с нидерландски данък съгласно разпоредбите на тези членове, Франция предоставя на местните за нея лица, които получават такива доходи, данъчен кредит в размер на нидерландския данък. Този данъчен кредит, който не може да надвишава размера на данъка, събиран във Франция върху въпросните доходи, се приспада от данъците, посочени в член 2, параграф 3, буква b), в чиито данъчни основи са включени тези доходи“.

 Френското право

9        Член 39, параграф 1 от Сode général des impôts в редакцията му, приложима към спора в главното производство (наричан по-нататък „Общият данъчен кодекс“), гласи:

„Положителният нетен данъчен финансов резултат се определя след приспадане на всички разходи […]“.

10      Съгласно член 209, точка I, първа алинея от този кодекс:

„При спазване на разпоредбите в настоящия раздел данъчната печалба, подлежаща на облагане с корпоративен данък, се определя съгласно членове 34—45 […], като се вземат предвид само печалбите на предприятия, които извършват дейност във Франция, както и на тези, които подлежат на облагане във Франция по силата на международна спогодба за избягване на двойното данъчно облагане. […]“.

11      Член 220, параграф 1 от посочения кодекс предвижда:

„a)      При представяне на доказателства данъкът, удържан при източника, с който се облагат доходите от капитали, посочени в членове 108—119, член 238е B  и член 1678а, получени от дружеството или друго юридическо лице, се приспада от размера на дължимия от него данък съгласно настоящата глава.

Това приспадане обаче не може да надвишава частта от последния данък, съответстваща на размера на посочените доходи.

b)      Що се отнася до доходите от източник в чужбина, посочени в членове 120—123, приспадане се извършва само до размера на кредита, съответстващ на данъка, удържан при източника в чужбина, или на предвиденото вместо него в международните спогодби данъчно облекчение. […]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12      Установеното във Франция SGAM Banque е част от данъчно консолидирана група, чието дружество майка е Société Générale, също установено във Франция.

13      През 2004 г. и 2005 г. SGAM Banque извършва, от една страна, сделки по предоставяне в заем на ценни книжа, при които заемополучателят прехвърля ценни книжа, предназначени да обезпечат ценните книжа, предоставени в заем от SGAM Banque, което по този начин става временно собственик на така прехвърлените ценни книжа. Подписаният между SGAM Banque и неговите съдоговорители типов договор предвижда, че това дружество по принцип е длъжно да върне на заемополучателя ценни книжа, еквивалентни на предоставените като обезпечение, за да може последният да получи свързаните с тях дивиденти, а ако не му ги върне, да му заплати парична сума или да му предаде активи на стойност, равна на размера на тези дивиденти.

14      От друга страна, SGAM Banque извършва сделки по структуриране на фондове, състоящи се по-специално в управление на кошници от акции, съответстващи на профили за управление, зададени от неговите съдоговорители. При тези сделки SGAM Banque получава дивидентите, свързани с ценните книжа, включени в кошниците от акции, които е придобило, като обаче се ангажира, за изпълнение на задълженията, които е поело към своите съдоговорители, да им възстанови сума, съответстваща както на размера на получените дивиденти, така и на увеличението на стойността на ценните книжа. В замяна на това съдоговорителите на SGAM Banque му плащат фиксирано възнаграждение за управлението на кошницата от акции.

15      В рамките на тези два вида сделки, що се отнася до ценните книжа на местни за Италия, Обединеното кралство и Нидерландия дружества, SGAM Banque получило дивиденти, намалени с данък при източника, удържан съответно в тези три държави. При това положение SGAM Banque приспаднало от размера на корпоративния данък — дължим от него във Франция за приключилите през 2004 г. и 2005 г. данъчни периоди — данъчни кредити, съответстващи на тези удържани при източника данъци, на основание на френско-италианската, френско-британската и френско-нидерландската спогодба.

16      След счетоводна проверка компетентната данъчна администрация възразила срещу приспадането на част от тези данъчни кредити и увеличила размера на корпоративния данък. С решение от 3 февруари 2011 г. Tribunal administratif de Montreuil (Административен съд Монтрьой, Франция) постановил освобождаване от допълнителните данъци, наложени с това увеличение на Société Générale в качеството му на дружество майка. С решение от 17 март 2016 г. Cour administrative d’appel de Versailles (Апелативен административен съд Версай, Франция) отменил това решение и разпоредил дружеството да плати допълнителните данъци.

17      Тъй като счело за неправилна констатацията на апелативната юрисдикция, че прилагането на правилата за изчисляване на данъчния кредит съответства на свободното движение на капитали, предвидено в член 63 ДФЕС, Société Générale подало касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, Conseil d’État (Държавен съвет, Франция). Като се позовава на решения от 28 февруари 2013 г., Beker и Beker (C-168/11, EU:C:2013:117) и от 17 септември 2015 г., Miljoen и др. (C-10/14, C-14/14 и C-17/14, EU:C:2015:608), това дружество изтъква, че сделките с чуждестранни ценни книжа, извършени от дружества, които се облагат с корпоративен данък във Франция, се третират по-неблагоприятно от сделките с ценни книжа на френски дружества; причината за това бил начинът, по който се изчислява максималният размер на приспадания данъчен кредит, предвиден във френско-италианската, френско-британската и френско-нидерландската спогодба, и който не позволявал данъкът, удържан в държавата на източника, да бъде приспаднат в достатъчен размер от дължимия във Франция корпоративен данък.

18      Според запитващата юрисдикция от член 220, параграф 1, буква b) от Общия данъчен кодекс следва, че приспадане от дължимия във Франция данък на данъка, удържан в чужбина при източника за посочените в тази разпоредба доходи с източник в чужбина, се извършва само до размера на данъчния кредит, съответстващ на този данък при източника, както е предвидено в международните данъчни спогодби.

19      В това отношение тя уточнява, че от френско-италианската, френско-британската и френско-нидерландската спогодби, сключени с цел избягване на двойното данъчно облагане, е видно, че когато дружество, облагаемо с корпоративен данък във Франция, получи дивиденти от дружество, установено в друга държава — страна по една от тези спогодби — върху които тази държава е удържала данък при източника, Френската република има право да обложи първото дружество за тези дивиденти. Това дружество обаче има право на данъчен кредит, който се приспада от корпоративния данък, стига този данъчен кредит да не надвишава размера на френския данък, дължим за такива доходи. В това отношение запитващата юрисдикция обяснява, че съгласно френското право и ако съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не предвижда нищо в обратния смисъл, максималният размер на данъчния кредит се определя, като се приложат всички разпоредби на Общия данъчен кодекс относно корпоративния данък, включително разпоредбите на член 39, параграф 1 от него, приложими по силата на член 209, точка I, първа алинея. Според запитващата юрисдикция от това следва, че максималният размер на данъчния кредит трябва да се определи, като от размера на разпределените дивиденти — преди да бъде удържан данък при източника и освен ако специални разпоредби не предвиждат друго — се приспаднат доказаните разходи за тези дивиденти. Става въпрос само за разходите, направени поради придобиването, държането или прехвърлянето на ценните книжа, довели до получаването на тези дивиденти, които са пряко свързани с това получаване и срещу които няма увеличение на активите.

20      Освен това тази юрисдикция отбелязва, че целта на посочените в предходната точка правила е да компенсират неблагоприятното положение, което може да произтече от паралелното упражняване на данъчни правомощия, с които разполагат отделните държави членки, и че за да се извърши това компенсиране, максималният размер на приспадане се изчислява, като към дивидентите с източник в чужбина, обложени с удържан при източника данък, се приложат общите разпоредби от Общия данъчен кодекс относно приспадането на разходите.

21      Посочената юрисдикция добавя, че разходите, които се приспадат от размера на тези дивиденти, преди да бъде удържан данък при източника, се приспадат и за да се определи данъчната основа на дължимия във Франция корпоративен данък. Тези правила отразяват готовността на Френската република да се откаже, евентуално изцяло, от данъчните приходи, които иначе би получила от облагането с корпоративен данък на дивидентите с източник в чужбина. При все това приспадането на данъчен кредит, който се оказва по-висок от произтичащия от прилагането на тези правила, би могло да доведе не само до отказ от такива постъпления, но и до това Френската република да понесе цялата или част от данъчната тежест, с която се облагат тези дивиденти в държавата на техния произход.

22      По-нататък запитващата юрисдикция се позовава на практиката на Съда, и по-специално на точка 47 от решение от 20 май 2008 г., Orange European Smallcap Fund (C-194/06, EU:C:2008:289) и на точка 28 от решение от 24 октомври 2018 г., Sauvage и Lejeune (C-602/17, EU:C:2018:856), от които е видно, че правото на Съюза не задължава държава членка да компенсира неблагоприятните последици от многократно облагане, което произтича единствено от паралелното упражняване на данъчни правомощия на различните държави членки, и че решилата да предвиди подобна компенсация държава членка трябва да упражнява това правомощие в съответствие с правото на Съюза. Освен това не може да се счита, че неблагоприятно данъчно третиране, произтичащо от разпределението на тези правомощия между две държави членки и от различията между техните данъчни режими, представлява забранена разлика в третирането.

23      При липсата на практика на Съда в това отношение тази юрисдикция поставя обаче въпроса за свободата на преценка, с която разполагат държавите членки, когато приемат механизъм за премахване на двойното данъчно облагане, приложим при разпределяне на дивиденти с източник в чужбина на местно дружество, който механизъм е основан на предоставен данъчен кредит, подлежащ на приспадане до размера на дължимия за тези дивиденти данък в държавата по установяване.

24      При тези обстоятелства Conseil d’État (Държавен съвет) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„С оглед на член [63 ДФЕС] обстоятелството, че прилагането на [националноправните норми] за компенсиране на двойното данъчно облагане на дивидентите, изплатени на дружество, облагаемо с корпоративен данък в държавата членка, в която то е местно лице, от дружество, което е местно лице в друга държава членка и което поради упражнените от тази държава данъчни правомощия подлежи на облагане с данък при източника, може да доведе до запазване на неблагоприятно третиране на сделките с ценни книжа на чуждестранни дружества, извършени от дружества, облагаеми с корпоративен данък в първата държава, предполага ли, че тази държава — предвид избора да се компенсира двойното данъчно облагане — трябва да отиде по-далеч от отказа да събере данъчните приходи, които би получила от облагането с корпоративен данък на разглежданите дивиденти?“.

 По преюдициалния въпрос

25      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която в контекста на режим, предназначен да компенсира двойното данъчно облагане на дивиденти, получени от дружество, облагаемо с корпоративен данък в тази държава членка, в която то е местно лице, и от което друга държава членка вече е удържала данък, предоставя на такова дружество данъчен кредит, но само до размера, който първата държава членка би получила, ако единствено тези дивиденти се облагаха с корпоративен данък, без да компенсира изцяло данъка, удържан в другата държава членка.

26      Постоянната съдебна практика предвижда в това отношение, че всяка държава членка трябва да организира, при спазване на правото на Съюза, системата си на данъчно облагане на разпределените печалби и в този контекст да определи данъчната основа и данъчната ставка, които се прилагат спрямо акционера получател (решение от 20 май 2008 г., Orange European Smallcap Fund, C-194/06, EU:C:2008:289, т. 30 и определение от 4 февруари 2016 г., Baudinet и др., C-194/15, непубликувано, EU:C:2016:81, т. 30 и цитираната съдебна практика).

27      От това следва, от една страна, че дивидентите, разпределени от установено в държава членка дружество на местен акционер в друга държава членка, могат да бъда предмет на юридическо двойно данъчно облагане, когато двете държави членки решат да упражнят своята данъчна компетентност и да обложат акционера с данък върху посочените дивиденти (решение от 10 февруари 2011 г., Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 168 и цитираната съдебна практика и определение от 4 февруари 2016 г., Baudinet и др., C-194/15, непубликувано, EU:C:2016:81, т. 31).

28      От друга страна, неблагоприятните последици, които могат да възникнат от паралелното упражняване на данъчни правомощия от различните държави членки, доколкото това упражняване не е дискриминационно, не представляват забранени от Договора за функционирането на Европейския съюз ограничения (решение от 10 февруари 2011 г., Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 169 и цитираната съдебна практика и определение от 4 февруари 2016 г., Baudinet и др., C-194/15, непубликувано, EU:C:2016:81, т. 32).

29      В този контекст следва да се отбележи, че доколкото действащото право на Съюза не установява общи критерии за разпределянето на правомощията между държавите членки по отношение на премахването на двойното данъчно облагане в рамките на Европейския съюз, обстоятелството, че както държавата членка, източник на дивидентите, така и държавата членка, в която акционерът е местно лице, могат да обложат посочените дивиденти, не означава, че държавата членка по установяване е длъжна по силата на правото на Съюза да предотврати неблагоприятните последици, които могат да възникнат от упражняването на така разпределената от двете държави членки компетентност (решение от 10 февруари 2011 г., Haribo Lakritzen Hans Riegel и Österreichische Salinen, C-436/08 и C-437/08, EU:C:2011:61, т. 170 и цитираната съдебна практика и определение от 4 февруари 2016 г., Baudinet и др., C-194/15, непубликувано, EU:C:2016:81, т. 33).

30      Държавите членки са свободни, в рамките на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, да определят критериите за привързване с оглед на разпределянето на данъчните правомощия, но това разпределяне на данъчните правомощия все пак не им позволява да прилагат мерки, които противоречат на гарантираните от Договора за функционирането на Европейския съюз свободи на движение. Всъщност, що се отнася до упражняването на данъчните им правомощия, евентуално разпределени в двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, държавите членки са длъжни да се съобразяват с правилата на Съюза и по-конкретно, да спазват принципа на равно третиране (вж. в този смисъл решения от 24 октомври 2018 г., Sauvage и Lejeune, C-602/17, EU:C:2018:856, т. 24 и от 14 март 2019 г., Jacob и Lennertz, C-174/18, EU:C:2019:205, т. 25 и цитираната съдебна практика).

31      В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че дивидентите, разпределени на SGAM Banque от дружества, установени в Италия, в Обединеното кралство и в Нидерландия в контекста на сделки по предоставяне в заем на ценни книжа и по структуриране на фондове, са обект на юридическо двойно данъчно облагане от държавите по източника на тези доходи и от Френската република като държава, на която SGAM Banque е местно лице, с корпоративен данък, в чиято данъчна основа влизат тези приходи.

32      Що се отнася до упражняването на данъчните правомощия на Франция, от сведенията на запитващата юрисдикция и от уточненията, направени от френското правителство и от Société Générale в писмените им становища, най-напред следва, че всички местни дружества се облагат с корпоративен данък за получените дивиденти, независимо дали източникът им е в страната или в чужбина. Тези доходи влизат в общия финансов резултат на съответното дружество, от който се приспадат оперативните разходи, без да е посочена разлика в данъчната ставка. Освен това за тези доходи се прилагат едни и същи правила за приспадане на разходите, произтичащи от Общия данъчен кодекс, независимо от техния произход.

33      По-нататък, няма съмнение, че като облага с корпоративен данък дивидентите, получени от установени в Италия, в Обединеното кралство и в Нидерландия дружества, Франция същевременно предоставя на получилото ги дружество данъчен кредит, който се приспада от корпоративния данък. Този данъчен кредит е равен на данъка, платен в държавата членка по източника на доходите, и не може да надвишава дължимия за този доход френски корпоративен данък.

34      Накрая, що се отнася до метода за изчисляване на данъчния кредит, който се приспада от вече платения данък върху дивидентите с източник в чужбина, данъчната основа и ставката на корпоративния данък, съответстващ само на тези доходи, изглежда, са същите като данъчната основа и ставката на корпоративния данък, който реално би бил дължим, ако ставаше въпрос за дивиденти с източник в страната. По-специално изглежда, че в съответствие с практиката на запитващата юрисдикция свързаните конкретно с дивидентите разходи, които се приспадат при това изчисляване, могат да бъдат приспаднати и от общия финансов резултат на местното дружество, що се отнася до дивидентите с източник в страната, което тази юрисдикция следва да провери.

35      От гореизложеното следва — освен ако запитващата юрисдикция не установи друго — че дивидентите, разпределяни от дружества, установени в Италия, Обединеното кралство и Нидерландия, не изглежда във Франция да се облагат с по-висок корпоративен данък от данъка, с който се облагат дивидентите с източник в страната.

36      В писменото си становище обаче Société Générale поддържа, че методът за изчисляване на данъчния кредит, на който такова дружество има право, не позволява данъкът, който вече е бил платен в държавата членка по източника на дивидентите, да бъде приспаднат в достатъчен размер от френския корпоративен данък, в резултат на което за установено във Франция дружество сделките с ценни книжа на чуждестранни дружества били третирани по-неблагоприятно от сделките с ценни книжа на местни дружества. Така се стигало до по-голяма данъчна тежест за дивидентите с източник в чужбина, отколкото за дивидентите с източник в страната.

37      В това отношение следва да се констатира, че както признава Société Générale, подобно неблагоприятно положение произтича от разлика между основата на данъка, удържан от държавите членки при източника на дивидентите, и основата на френския корпоративен данък, който определя максималния размер на подлежащия на приспадане данъчен кредит. Всъщност от преписката, с която разполага Съдът, е видно, че данъкът, платен в Италия, в Обединеното кралство и в Нидерландия, е бил изчислен въз основа на брутния размер на тези дивиденти, без възможност за приспадане на разходи, докато френският корпоративен данък е изчислен на нетна основа, тъй като в съответствие с член 39, параграф 1 от Общия данъчен кодекс Френската република разрешава приспадане на разходите, така че нетният доход, върху който се изчислява данъчният кредит, е намален с посоченото приспадане на разходи.

38      В този контекст, що се отнася до довода, че би била в противоречие със свободното движение на капитали ситуацията, при която за изчисляване на френския данъчен кредит се приема данъчна основа, различна от възприетата от държавите членки при източника на дивидентите, при положение че Френската република и въпросните държави членки са възнамерявали да премахнат двойното данъчно облагане, следва да се отбележи, че в съответствие с практиката на Съда, припомнена в точка 26 от настоящото решение, всяка държава членка е свободна, при спазване на правото на Съюза, да определи облагаемата основа, приложима за получаващия дивиденти акционер.

39      Освен това, както Съдът вече е посочил, целта на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане като разглежданите в главното производство не е да се гарантира, че данъците, с които се облага данъчнозадълженото лице в едната държава членка, няма да са по-високи от тези, с които би било облагано в другата (вж. в този смисъл решение от 12 май 1998 г., Gilly, C-336/96, EU:C:1998:221, т. 46).

40      Ето защо, както отбелязват и правителствата, представили писмени становища пред Съда, а също и Европейската комисия, следва да се приеме, че ако държавата членка не упражнява дискриминационно данъчните си правомощия, неблагоприятното положение, до което води двойното данъчно облагане на дивидентите с източник в чужбина като разглежданото в главното производство, произтича от паралелното упражняване на данъчни правомощия от държавите по източника на тези дивиденти и от държавата членка, в която акционерът е местно лице. При това положение обсъжданата в главното производство национална правна уредба не може да се разглежда като ограничение на свободното движение на капитали, забранено от член 63 ДФЕС.

41      Решения от 28 февруари 2013 г., Beker и Beker (C-168/11, EU:C:2013:117) и от 17 септември 2015 г., Miljoen и др. (C-10/14, C-14/14 и C-17/14, EU:C:2015:608), на които се позовава Société Générale, не опровергават този извод, тъй като тези решения не могат да се приложат към положение като разглежданото в главното производство, при което неблагоприятното данъчно облагане на дивидентите с източник в чужбина, получени от дружество, облагаемо с корпоративен данък в своята държава членка по установяване, произтича от паралелното упражняване на данъчни правомощия от държавите членки по източника на тези доходи и от държавата членка, в която е установено акционерното дружество.

42      В това отношение решение от 17 септември 2015 г., Miljoen и др. (C-10/14, C-14/14 и C-17/14, EU:C:2015:608) се е отнасяло до задълженията, които държавата членка по източника на дивидентите има с оглед на механизма за приспадане или възстановяване на данъка, удържан при източника, който механизъм се прилага за дивидентите, разпределяни от установените в посочената държава членка дружества, докато в делото, по което е постановено решение от 28 февруари 2013 г., Beker и Beker (C-168/11, EU:C:2013:117), се е разглеждало приспадане, което се отнася до възможността не дружества, а физически лица да извършат приспадане на удържания при източника данък върху доходите в държавата, в която пребивават, и от която се е изисквало да предостави всички данъчни предимства, свързани с личното и семейно положение на съответното данъчнозадължено лице. Съгласно този механизъм на приспадане обаче местното данъчнозадължено лице ползва изцяло приспаданията във връзка със своето лично и семейно положение, когато е получило всичките си доходи в държавата членка по своето пребиваване, но не и когато е получило част от доходите си в чужбина. За сметка на това, освен ако запитващата юрисдикция не установи друго, в главното производство приспадането на разходите не е ограничено в случай на дивиденти, разпределени от друга държава членка.

43      С оглед на изложеното по-горе, на поставения въпрос следва да се отговори, че член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която в контекста на режим, предназначен да компенсира двойното данъчно облагане на дивиденти, получени от дружество, облагаемо с корпоративен данък в тази държава членка, в която то е местно лице, и от което друга държава членка вече е удържала данък, предоставя на такова дружество данъчен кредит, но само до размера, който тази първа държава членка би получила, ако единствено тези дивиденти се облагаха с корпоративен данък, без да компенсира изцяло данъка, удържан в другата държава членка.

 По съдебните разноски

44      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Член 63 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, която в контекста на режим, предназначен да компенсира двойното данъчно облагане на дивиденти, получени от дружество, облагаемо с корпоративен данък в тази държава членка, в която то е местно лице, и от което друга държава членка вече е удържала данък, предоставя на такова дружество данъчен кредит, но само до размера, който тази първа държава членка би получила, ако единствено тези дивиденти се облагаха с корпоративен данък, без да компенсира изцяло данъка, удържан в другата държава членка.

Подписи

*      Език на производството: френски.