Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

17 март 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Хармонизация на данъчните законодателства — Данък добавена стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 43 и 44 — Място на доставката на услуги на данъчнозадължено лице, действащо в това си качество — Място на доставка на услуги по управление на инвестиции, получени от благотворителна фондация във връзка с неикономическа стопанска дейност от установени извън Европейския съюз доставчици“

По дело C-459/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен съд, данъчно и административно отделение, Обединено кралство) с акт от 13 юни 2019 г., постъпил в Съда на 17 юни 2019 г., в рамките на производство по дело

The Commissioners of Her Majesty's Revenue & Customs

срещу

Wellcome Trust Ltd,

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, M. Ilešič, E. Juhász (докладчик), C. Lycourgos и I. Jarukaitis, съдии,

генерален адвокат: G. Hogan,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Wellcome Trust Ltd, от F. Mitchell, barrister, както и от P. Nathwani, C. Millard и H. Grantham, solicitors,

–        за правителството на Обединеното кралство, от Z. Lavery, в качеството на представител, подпомагана от E. Mitrophanous, barrister,

–        за Ирландия, от M. Browne, J. Quaney и A. Joyce, в качеството на представители, подпомагани от N. Travers, SC,

–        за испанското правителство, от S. Jiménez García, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от R. Lyal и A. Armenia, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 юни 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. (ОВ L 44, 2008 г., стр. 11, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между The Commissioners for Her Majesty’s Revenue Customs (Данъчна и митническа администрация, Обединено кралство) и Wellcome Trust Ltd (наричано по-нататък „WTL“) по повод на възстановяването на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен във връзка с услуги, предоставяни от установени извън Съюза инвестиционни мениджъри.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

 Директива 2008/8

3        Съображение 4 от Директива 2008/8 предвижда:

„За доставката на услуги за данъчнозадължени лица общото правило относно мястото на доставка на услуги следва да се основава на мястото, където е установен получателят, а не на мястото, където е установен доставчикът. За целите на правилата за определяне на мястото на доставка на услуги и за намаляването на тежестите върху стопанската дейност, данъчнозадължените лица, които имат и необлагаеми дейности, следва да се третират като данъчнозадължени за всички предоставени им услуги. По подобен начин данъчно незадължените юридически лица, които са идентифицирани за целите на ДДС, следва да се разглеждат като данъчнозадължени лица. В съответствие с обичайните правила, тези разпоредби не следва да обхващат доставката на услуги, получени от данъчнозадължено лице за негово лично ползване или за ползване от негови служители“.

 Директивата за ДДС

4        Член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС гласи:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

[…]

в)      доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

5        Член 9, параграф 1 от тази директива, съдържащ се в дял III от нея, озаглавен „Данъчнозадължени лица“, предвижда:

„Данъчнозадължено лице“ означава всяко лице, което извършва независима икономическа дейност на някое място, без значение от целите и резултатите от тази дейност.

Всяка дейност на производители, търговци или лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и земеделието, и дейностите на свободните професии се счита за „икономическа дейност“. Експлоатацията на материална и нематериална вещ с цел получаване на доход от нея на постоянна основа се счита по-специално за икономическа дейност“.

6        В дял V от посочената директива, който се отнася до мястото на облагаемите сделки, се съдържа глава 3, озаглавена „Място на доставка на услуги“, на свой ред разделена в три раздела.

7        В раздел 1, озаглавен „Определения“, се съдържа един-единствен член, член 43 от Директивата за ДДС, който гласи следното:

„За целите на прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги:

1)      данъчнозадължено лице, което извършва и дейности или сделки, които не се считат за облагаеми доставки на стоки или услуги в съответствие с член 2, параграф 1, се разглежда като данъчнозадължено лице по отношение на всички предоставени му услуги;

2)      данъчно незадължено юридическо лице, идентифицирано за целите на ДДС, се разглежда като данъчнозадължено лице“.

8        Раздел 2, озаглавен „Общи правила“, включва членове 44 и 45 от тази директива.

9        Член 44 от Директивата гласи:

„Мястото на доставка на услуги на данъчнозадължено лице, действащо [в това си качество], е мястото, където това лице е установило стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят на постоянен обект на данъчнозадълженото лице, който се намира на място различно от мястото, където е установило стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на данъчнозадълженото лице, което получава такива услуги“.

10      Член 45 от същата директива гласи:

„Мястото на доставка на услуги на данъчно незадължено лице е мястото, където доставчикът е установил стопанската си дейност. Ако обаче тези услуги се предоставят от постоянен обект на доставчика, който се намира на място, различно от мястото, където е установил стопанската си дейност, мястото на доставка на тези услуги е мястото, където се намира този постоянен обект. При отсъствие на такова място на установяване или на постоянен обект мястото на доставка на услугите е мястото на постоянния адрес или обичайното местоживеене на доставчика“.

11      Раздел 3, озаглавен „Специални разпоредби“, включва членове 46—59а от Директивата за ДДС, които предвиждат редица специални привръзки.

 Регламентът за изпълнение

12      Съображение 19 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (ОВ L 77, 2011 г., стр. 1, наричан по-нататък „Регламентът за изпълнение“) предвижда:

„Би следвало да се поясни, че когато услугите, предоставени на данъчнозадължено лице са предназначени за лични нужди, включително за лични нужди на персонала на получател, той не може да се счита за действащ в качеството си на данъчнозадължено лице. За да се определи дали получателят действа в качеството на данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, е достатъчно неговият идентификационен номер по ДДС да бъде съобщен на доставчика на услуги, освен ако доставчикът на услуги не разполага с информация за обратното. Също така е важно да се гарантира, че една и съща услуга, придобита едновременно за стопанската дейност на лицето и за лични нужди, се облага само на едно място“.

13      Глава V от Регламента за изпълнение, озаглавена „Място на облагаемите сделки“, съдържа по-специално раздел 4, озаглавен „Място на доставка на услуги (членове 43—59 от Директивата [за ДДС])“, разделена от своя страна на единадесет подраздела.

14      Подраздел 2, озаглавен „Качество на получателя“, включва един-единствен член, член 19 от Регламента за прилагане, и гласи следното:

„За целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в членове 44 и 45 от Директива[та за ДДС], данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице.

Освен ако не разполага с информация за противното, например относно естеството на предоставените услуги, доставчикът може да счита, че услугите са предназначени за целите на стопанската дейност на получателя, когато за съответната доставка той му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.

Когато една-единствена услуга е предназначена както за лично ползване, включително за нуждите на персонала на получателя, така и за целите на стопанската дейност, предоставянето на тази услуга попада изключително в обхвата на член 44 от Директива 2006/112/ЕО, ако не съществува никаква практика на злоупотреба“.

 Правото на Обединеното кралство

15      Относимите правила за мястото на доставка на услугите са въведени в правото на Обединеното кралство с член 7A от Value Added Tax Act 1994 (Закон за данъка върху добавената стойност от 1994 г.), който предвижда:

„Място на доставка на услуги

(1)      Настоящият член се прилага за определяне, за целите на този закон, на държавата, в която се предоставят услугите.

(2)      Доставката на услуги се счита за извършена:

(a)      в държавата по установяване на получателя на услугите, когато той е съответният търговец,

(b)      в останалите случаи — държавата по установяване на доставчика.

[…]

(4)      За целите на този закон съответният търговец по отношение на дадена доставка на услуги е лице, което:

(a)      е „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9 от [Директивата за ДДС],

(b)      е регистрирано по този закон,

(c)      е идентифицирано за целите на ДДС в съответствие с правото на държава членка, различна от Обединеното кралство, или

(d)      е регистрирано по силата на закон на Tynwald за целите на всеки данък, наложен от или по силата на закон на Tynwald, който съответства на [ДДС],

и услугите не са доставени на лицето за изцяло лични цели“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

16      WTL е единственият управител на благотворителна фондация — Wellcome Trust, която предоставя дотации за научни изследвания в областта на медицината. WTL получава приходи от своите инвестиции, а също така осъществява редица по-малки по мащаб дейности, сред които продажби на стоки, кетъринг и отдаване под наем на имоти, за които е регистрирана по ДДС. Доходите от инвестиции, които представляват по-голямата част от финансирането на отпуснатите субсидии, произхождат главно от инвестиции в чужбина, за които WTL получава услуги на управление от дружества, установени във и извън Съюза.

17      В решение от 20 юни 1996 г., Wellcome Trust (C-155/94, EU:C:1996:243) Съдът приема, че понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 1977 г., стр. 1), впоследствие член 9, параграф 1 от Директивата за ДДС, не включва дейност, състояща се в покупка и в продажба на акции и други ценни книжа от управител в рамките на управление на активите на благотворителна фондация. Вследствие на това на WTL е отказано възстановяване на платения по получени доставки данък върху всички разходи, направени във връзка с портфейла му извън Съюза.

18      Според Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен съд, данъчно и административно отделение, Обединено кралство), запитващата юрисдикция, е безспорно, най-напред, че WTL е данъчнозадължено лице по смисъла на членове 2 и 9 от Директивата за ДДС, на следващо място, че дейността, състояща се в покупка и в продажба на акции и други ценни книжа от WTL в рамките на управлението на активите на Wellcome Trust, е останала без промяна в сравнение с разглежданата в посоченото съдебно решение дейност и накрая, че тази неикономическа дейност е професионална, а не частна дейност.

19      Посочената юрисдикция уточнява също, че WTL е използвало придобитите от доставчици услуги единствено за своята професионална дейност и че не е използвало тези услуги за облагаеми доставки на услуги по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС. Всъщност WTL трябва да се съобразява с благотворителния статут на фондацията, като му е забранено да извършва търговска дейност.

20      От 2010 г. WTL осчетоводява ДДС за услугите, които са му предоставени от установени извън Съюза инвестиционни мениджъри съгласно механизма за обратно начисляване, предвиден в член 196 от Директивата за ДДС, допускайки, че мястото на доставка на тези услуги е Обединеното кралство.

21      В периода между април 2016 г. и юни 2017 г. WTL подава искания за възстановяване, тъй като според него е осчетоводило твърде висок размер на платения по получени доставки данък във връзка с посочените услуги. По същество WTL твърди, че макар да е данъчнозадължено лице съгласно членове 2 и 9 от Директивата за ДДС, не е данъчнозадължено лице, „действащо в това качество“, по смисъла на член 44 от тази директива.

22      В решение от 10 октомври 2018 г. First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Първоинстанционен съд, данъчен състав, Обединено кралство) уважава доводите на WTL. След като отбелязва, че не е необходимо доставките на услуги да попадат в обхвата на член 44 или на член 45 от Директивата за ДДС, посочената юрисдикция констатира, че националната правна уредба за транспониране на член 44 от Директивата, в която като „място на доставка“ се посочва Обединеното кралство за данъчнозадължените лица, действащи в професионално качество, не е съобразена с член 44.

23      Данъчната и митническа администрация подава въззивна жалба пред запитващата юрисдикция.

24      Посоченият орган твърди пред тази юрисдикция, от една страна, че член 44 от Директивата за ДДС се прилага с оглед на текста и целта на тази разпоредба и на свързаните с нея разпоредби и от друга страна, с оглед на това, че по съображения за правна сигурност мястото на доставка на услуги трябва да бъде определяемо. Като се има предвид обаче, че в разглеждания случай не се твърди, че доставките на услуги попадат в обхвата на член 45 от Директивата за ДДС, нито че се прилага някое от специалните правила, предвидени в членове 46—59а от тази директива, трябвало да се приложи член 44.

25      Според WTL, тъй като е безспорно, че не е „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“, по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС, когато осъществява инвестиционните си дейности, то не е и данъчнозадължено лице, „действащо в това си качество“, по смисъла на член 44 от тази директива.

26      Запитващата юрисдикция посочва, че разрешаването на спора зависи от мястото, което следва да се възприеме като място на доставките на услуги по управление на инвестиции, които WTL е получило от установените извън Съюза доставчици. За да може обаче да се установи мястото на доставка на тези услуги, следвало да се установи дали WTL трябва да се счита за данъчнозадължено лице, „действащо в това си качество“ по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС.

27      При тези обстоятелства Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Второинстанционен съд, данъчно и административно отделение) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли член 44 от Директива[та за ДДС] да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва [неикономическа] дейност, състояща се в покупка и продажба на акции и други ценни книжа в рамките на управление на активите на благотворителна фондация, придобива услуги по управление на инвестициите, предоставени от установено извън Съюза лице изключително за целите на тази дейност, трябва да се счита за „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“?

2)      Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен и членове 46—49 от Директива[та за ДДС] не са приложими, прилага ли се член 45 от [тази] директива по отношение на посочената доставка на услуги, или по отношение на нея не са приложими нито член 44, нито член 45?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

28      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 44 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва професионална неикономическа дейност, придобива услуги за нуждите на тази неикономическа дейност, въпросните услуги трябва да се считат за предоставени на това данъчнозадължено лице, „действащо в това си качество“ по смисъла на този член.

29      Както следва от акта за преюдициално запитване, за разрешаването на висящия пред нея спор въпросите на запитващата юрисдикция се отнасят единствено до аспекта на общата система на ДДС, свързан с определянето на мястото на доставка на услугите. В това отношение от посочения член 44 следва, че мястото на доставка на услуги, предоставени на данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, по принцип е мястото, където това лице е установило седалището на стопанската си дейност.

30      Следва да се отбележи, че съдържащото се в член 44 от Директивата за ДДС условие, че данъчнозадълженото лице трябва да действа в това си качество, се съдържа и в член 2, параграф 1 от Директивата.

31      В това отношение от практиката на Съда следва, че за целите на прилагането на последната разпоредба данъчнозадължено лице действа в това си качество, когато действа за нуждите на своята икономическа дейност по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС (вж. в този смисъл решения от 8 март 2001 г., Bakcsi, C-415/98, EU:C:2001:136, т. 24 и 29 и от 22 март 2012 г., Klub, C-153/11, EU:C:2012:163, т. 40).

32      Що се отнася обаче до разглежданата в главното производство дейност, състояща се в покупката и в продажбата на акции и други ценни книжа от WTL като доверителен собственик в рамките на управлението на активите на благотворителната му фондация, Съдът вече е постановил, че понятието „икономическа дейност“ по смисъла на член 9, параграф 1, втора алинея от Директивата за ДДС не включва дейност от такова естество (вж. по аналогия решение от 20 юни 1996 г., Wellcome Trust, C-155/94, EU:C:1996:243, т. 41).

33      Следователно при упражняването на такава дейност WTL не е „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от тази директива.

34      Въпреки това, обратно на твърденията на WTL, от това не следва непременно, че то не може да се счита и за „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“ за целите на прилагането на член 44 от посочената директива, тъй като, както бе установено в точка 29 от настоящото решение, този член се ограничава да предвиди, че мястото на доставка на услугите на данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, по принцип съответства на мястото на стопанска дейност на това данъчнозадължено лице.

35      Всъщност, макар предвид изискванията за единство и съгласуваност на правния ред на Съюза използваните понятия в актовете, приети в една и съща област, да трябва да имат едно и също значение, това не е така, когато законодателят на Съюза е изразил различна воля (вж. в този смисъл решение от 15 септември 2016 г., Landkreis Potsdam-Mittelmark, C-400/15, EU:C:2016:687, т. 37 и цитираната съдебна практика).

36      От член 43 от Директивата за ДДС обаче следва, че законодателят на Съюза е искал да придаде на израза „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“ по смисъла на член 44 от тази директива различно значение от значението на понятието съгласно член 2, параграф 1 от посочената директива.

37      В това отношение следва да се отбележи, че член 43, точка 1 от Директивата за ДДС изрично предвижда, че за прилагането на правилата относно мястото на доставка на услуги данъчнозадължено лице, което извършва както облагаеми доставки на услуги по смисъла на член 2, параграф 1 от тази директива, така и дейности, „които не се считат […] за облагаеми доставки на услуги в съответствие с [последната разпоредба], се счита за данъчнозадължено лице по отношение на всички услуги, които са му предоставени“. Следователно в посочения член 43, точка 1 законодателят на Съюза е предвидил разширително и дерогиращо определение на понятието „данъчнозадължено лице“ само за целите на прилагането на правилата относно мястото на доставката на услуги.

38      От това следва, че в светлината на член 43, точка 1 от Директивата за ДДС данъчнозадълженото лице може да действа в това си качество по смисъла на член 44 от тази директива дори когато действа за нуждите на своята неикономическа дейност.

39      С това уточнение тълкуване на членове 43 и 44 от Директивата за ДДС не може да води до положение, при което за данъчнозадължените субекти по смисъла на член 43, точка 1 от тази директива, на които се предоставят услуги, винаги се считат за действащи в това си качество.

40      Всъщност следва да се припомни, че данъчнозадължено лице, което извършва сделка в лично качество, не действа като данъчнозадължено лице по смисъла на член 2, параграф 1 от Директивата за ДДС (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Trgovina Prizma, C-331/14, EU:C:2015:456, т. 18 и цитираната съдебна практика). От друга страна, в рамките на структурата на общата система на ДДС разграничението между икономическите и неикономическите дейности следва критерии, различни от тези, от които следва разграничението между професионално използване и използване за нужди, различни от икономическите нужди на предприятието, а именно лични (решение от 15 септември 2016 г., Landkreis Potsdam-Mittelmark, C-400/15, EU:C:2016:687, т. 32).

41      Като се има предвид дерогиращият характер на понятието „данъчнозадължено лице, действащо в това си качество“ по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, обстоятелството, че единствено за целите на прилагането на този член данъчнозадължено лице, което не действа за нуждите на своята икономическа дейност, трябва да се счита за данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, следователно не може да доведе до положение, при което това данъчнозадължено лице продължава да попада в приложното поле на посочения член, когато действа не само за нуждите на своята неикономическа дейност, но и за цели, които не са професионални, а са лични.

42      Следователно за целите на прилагането на член 44 от Директивата за ДДС следва да се уточни, че данъчнозадълженото лице действа в това си качество, що се отнася до неикономическите му дейности, при условие че те се упражняват по занятие.

43      В случая обаче, както следва от предоставената от запитващата юрисдикция информация, е безспорно, че осъществяваната от WTL неикономическа дейност, състояща се в покупка и в продажба на акции и други ценни книжа в рамките на управлението на имуществото на Wellcome Trust като доверителен собственик, е професионална дейност, а не частна дейност и че предоставянето на услуги по управление на инвестиции в полза на WTL се извършва изключително за целите на тази професионална дейност от установено извън Съюза лице.

44      Подобно тълкуване се потвърждава от нормативния контекст, в който се вписва член 44 от Директивата за ДДС. На първо място, съображение 4 от Директива 2008/8 гласи по-специално, че за доставката на услуги за данъчнозадължени лица общото правило относно мястото на доставка на услуги следва да се основава на мястото, където е установен получателят, и че данъчнозадължените лица, осъществяващи и необлагаеми дейности, следва да се считат за данъчнозадължени лица за всички услуги, които са им предоставени. Въпреки това, от последното изречение на съображение 4 следва, че разпоредбите за прилагане на тези обичайни правила не следва да обхващат доставките на услуги, от които се ползва данъчнозадълженото лице за лични нужди или за нуждите на неговия персонал.

45      На второ място, съгласно съображение 19 от Регламента за изпълнение „[б]и следвало да се поясни, че когато услугите, предоставени на данъчнозадължено лице са предназначени за лични нужди, включително за лични нужди на персонала на получателя, той не може да се счита за действащ в качеството си на данъчнозадължено лице“. В същия смисъл, член 19, параграф 1 от посочения регламент за изпълнение предвижда, че „[з]а целите на прилагане на правилата относно мястото на доставка на услугите, установени в членове 44 и 45 от Директива[та за ДДС], данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, считано за данъчнозадължено лице, което получава услуги изключително за лично ползване, включително за нуждите на своя персонал, се счита за данъчно незадължено лице“.

46      Ето защо следва да се приеме, че когато данъчнозадължено лице, което извършва неикономическа дейност, получава услуги за нуждите на тази неикономическа дейност, тези услуги се предоставят на това данъчнозадължено лице, действащо в това си качество по смисъла на член 44 от Директивата за ДДС, с изключение на услугите, които са предназначени за лично ползване от данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал.

47      В това отношение доводът на WTL относно принципа на равно третиране, с който се цели да се оспори такова тълкуване, трябва да се отхвърли.

48      Действително Съдът е постановил, че доверителен собственик, който се намира в положение като това на WTL, от гледна точка на член 9 от Директивата за ДДС трябва да се счита, че се ограничава до управлението на инвестиционен портфейл като частен инвеститор (вж. по аналогия решение от 20 юни 1996 г., Wellcome Trust, C-155/94, EU:C:1996:243, т. 36).

49      Въпреки това, от факта, че като управлява инвестиционен портфейл, WTL извършва дейности, аналогични на извършваните от частен инвеститор, не може да се изведе, че WTL извършва тези дейности на частно основание.

50      Всъщност, както следва от точка 43 от настоящото решение, тъй като тази неикономическа дейност на WTL не е частна дейност, неговото положение не е сходно с това на лицата, които придобиват услуги единствено за лични нужди или за нуждите на техния персонал. За разлика от последните, в качеството си на данъчнозадължено лице WTL е част от общата система на ДДС.

51      С оглед на всички гореизложени съображения на първия преюдициален въпрос следва да се отговори, че член 44 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва професионална неикономическа дейност, придобива услуги за нуждите на тази неикономическа дейност, въпросните услуги трябва да се считат за предоставени на това данъчнозадължено лице, „действащо в това си качество“ по смисъла на този член.

 По втория въпрос

52      Предвид отговора на първия въпрос, не следва да се отговаря на втория поставен въпрос.

 По съдебните разноски

53      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 44 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че когато данъчнозадължено лице, което извършва професионална неикономическа дейност, придобива услуги за нуждите на тази неикономическа дейност, въпросните услуги трябва да се считат за предоставени на това данъчнозадължено лице, „действащо в това си качество“ по смисъла на този член.

Подписи

*      Език на производството: английски.