Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (седми състав)

11 март 2021 година(*)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 90, параграф 1 — Намаляване на данъчната основа — Принципи, определени в решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400) — Доставки на лекарствени продукти — Предоставяне на отстъпки — Хипотетичен характер на преюдициалния въпрос — Недопустимост на преюдициалното запитване“

По дело C-802/19

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) с акт от 6 юни 2019 г., постъпил в Съда на 31 октомври 2019 г., в рамките на производство по дело

Firma Z

срещу

Finanzamt Y,

СЪДЪТ (седми състав),

състоящ се от: A. Kumin, председател на състава, T. von Danwitz и P. G. Xuereb (докладчик), съдии,

генерален адвокат: G. Hogan,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за Firma Z, от A. Erdbrügger, Rechtsanwalt,

–        за германското правителство, от J. Möller и S. Eisenberg, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, първоначално от R. Lyal и R. Pethke, а в последствие от R. Pethke, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), както и на принципа на неутралност на данъка върху добавената стойност (ДДС).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Firma Z, предприятие, осъществяващо в Нидерландия дейност по продажба на лекарствени продукти по пощата, и Finanzamt Y (данъчна администрация Y, Германия) във връзка с намаляването на данъчната основа в случай на предоставяне на отстъпки от цените на лекарствените продукти за хуманна употреба, отпускани по лекарско предписание и доставяни от Нидерландия в Германия.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно член 2, параграф 1, букви а) и б) от Директива 2006/112:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

a)      възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

б)      възмездното вътреобщностно придобиване на стоки на територията на държава членка от:

i)      данъчнозадължено лице в това си качество, или данъчно незадължено юридическо лице, където продавачът е данъчнозадължено лице, действащо в това си качество, което не отговаря на условията за освобождаване на малки предприятия, предвидени в членове 282—292, и което не е обхванато от член 33 или 36;

[…]“.

4        Член 13, параграф 1 от посочената директива гласи:

„Държавите, регионалните и местни органи и други публичноправни субекти не се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите или сделките, с които се ангажират като държавни органи, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с тези дейности или сделки.

Въпреки това, когато се ангажират, дори когато събират данъци, такси, вноски или плащания във връзка с такива дейности или сделки, те се считат за данъчнозадължени лица по отношение на тези дейности или сделки, при което третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значителни нарушения на правилата за конкуренцията.

Във всеки случай тези публичноправни субекти се разглеждат като данъчнозадължени лица по отношение на дейностите, изброени в приложение I, при условие че тези дейности не се извършват в такъв малък мащаб, за да бъдат определени като незначителни“.

5        Член 20 от същата директива гласи:

„Вътреобщностно придобиване на стоки“ означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратен[а] или превозен[а] до лицето, придобиващо стоките от или от името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава членка, различн[а] от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките.

[…]“.

6        Член 33, параграф 1 от Директива 2006/112 гласи:

„Чрез дерогация от член 32, мястото на доставка на стоките, изпращани или превозени от или от името на доставчика от държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспорт[ът] на стоките[,] се счита, че е мястото където стоките се намират към момента, когато завършва изпращането или превозването на стоките за клиента, когато са изпълнени следните условия:

a)      доставката на стоките се извършва от данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС по смисъла на член 3, параграф 1 или за всяко друго данъчно незадължено лице;

б)      доставените стоки не са нито превозно средство, но стоки доставени след сглобяване или инсталиране, със или без пробни изпитания, от или от името на доставчика“.

7        Член 73 от Директивата гласи следното:

„По отношение на доставката на стоки или услуги, различни от посочените в членове 74—77, данъчната основа включва всичко, което представлява насрещна престация, получена или която следва да бъде получена от доставчика срещу доставката, от клиента или трето лице, включително субсидии, пряко свързани с цената на доставката“.

8        Съгласно член 83 от същата директива:

„По отношение на вътреобщностното придобиване на стоки данъчната основа се установява на основата на същите фактори, използвани в съответствие с глава [2] за определяне на данъчната основа за доставката на същите стоки на съответната държава членка. […]“.

9        Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 гласи:

„В случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите членки“.

10      Член 138, параграф 1 от тази директива гласи:

„Държавите членки освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката“.

 Германското право

 Правото в областта на ДДС

11      Съгласно член 1, параграф 1, точки 1 и 5 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (BGBl. 2005 I, стр. 386) (наричан по-нататък „UStG“), подлежат на облагане с ДДС:

„1)      доставките на стоки и услуги, извършени възмездно на територията на Германия от предприемач в рамките на неговата стопанска дейност,

[…]

5)      възмездното вътреобщностно придобиване, извършено на територията на страната“.

12      Член 1а, параграф 1 от UStG гласи:

„Налице е възмездно вътреобщностно придобиване, когато са изпълнени следните условия:

1)      при доставка на купувач (придобиващо лице) стоката преминава от територията на една държава членка към територията на друга държава членка […]

2)      придобиващото лице е:

a)      предприемач, който придобива стоката за целите на своята стопанска дейност, или

b)      юридическо лице, което няма качеството на предприемач или което не придобива стоката за целите на своята стопанска дейност, и

3)      доставката на придобиващото лице

a)      е извършена възмездно от предприемач в рамките на неговата стопанска дейност […]

[…]“.

13      Член 17, параграф 1, първо изречение от UStG гласи:

„Когато данъчната основа за облагаема доставка по смисъла на член 1, параграф 1, точка 1 е изменена, предприемачът, извършил тази доставка, трябва да коригира размера на дължимия данък“.

 Правото в областта на здравното осигуряване

14      Член 2 от Fünftes Buch Sozialgesetzbuch (Кодекс за социалното осигуряване, книга V), в редакцията му, приложима към спора в главното производство (BGBl. 2011 I, стр. 2983), гласи:

„1.      Здравноосигурителните каси предоставят на осигурените в тях лица обезщетенията по глава III при спазване на принципа на доброто управление (член 12), доколкото тези обезщетения не са свързани с личната отговорност на осигурените лица.

2.      Осигурените лица получават обезщетенията под формата на обезщетения в натура и услуги, освен когато се прилагат дерогациите по настоящата книга или по книга IX. […] Предоставянето на услуги в натура и под формата на услуги е предмет на споразумения, сключени от здравноосигурителните каси с доставчиците в съответствие с разпоредбите на глава IV“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

15      Firma Z е аптека, която през 2013 г. доставя от Нидерландия в Германия лекарствени продукти, отпускани по лекарско предписание. Тези лекарствени продукти са изпращани, от една страна, на лица, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване, и от друга страна, на лица, осигурени по схема за частно здравно осигуряване. Firma Z заплаща на заинтересованите лица определена сума като „компенсация“, за това че са отговорили на въпросник относно заболяването, от което страдат.

16      Когато Firma Z доставя лекарствени продукти, отпускани единствено по лекарско предписание на лица, осигурени по схема за частно здраво осигуряване, тя приема, че сключва договори за продажба на тези лекарствени продукти с посочените лица и че доставката им се извършва директно на тези лица. Като се основава на правилата за продажба по пощата, предвидени в член 33 от Директива 2006/112 и в националното право, тя счита, че тези доставки подлежат на облагане в Германия. Също така тя приема, че размерът на изплащаната на тези лица компенсация води до намаляване на данъчната основа съгласно член 17, параграф 1 от UStG. Облагането на посочените доставки на лица, осигурени по схема за частно здраво осигуряване, както и на доставките на лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание на тези лица или на лица, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване, въз основа на договори за продажба, които Firma Z сключва пряко с посочените лица, не са предмет на спора по главното производство.

17      Когато Firma Z доставя лекарствени продукти, отпускани единствено по лекарско предписание, на лица, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване, от една страна, тя извършва приспадане със здравноосигурителните каси за задължително осигуряване въз основа на законодателството в областта на социалната сигурност, и от друга страна, приспада размера на изплащаната на съответните лица компенсация от частта, която те трябва да заплатят за поръчания лекарствен продукт. Firma Z приема по отношение на тези доставки, че считано от 1 октомври 2013 г. мястото на доставка е в Нидерландия и че тя може да се позове на предвиденото за вътреобщностните доставки освобождаване от ДДС. От своя страна здравноосигурителните каси за задължително осигуряване трябвало да платят ДДС за тези придобивания в Германия съгласно член 2, параграф 1, буква б), подточка i) от Директива 2006/112. Освен това Firma Z приема, че съгласно член 17, параграф 1 от UStG размерът на компенсацията, изплащана на лица, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване, води до намаляване на данъчната основа за извършените в Германия доставки за лица, осигурени по схема за частно здраво осигуряване, и на това основание извършва корекция.

18      Тъй като данъчната администрация Y не следва този подход, тя издава ревизионен акт. След като подадената по административен ред жалба от Firma Z срещу този акт е отхвърлена, последната подава жалба пред Finanzgericht (Финансов съд, Германия).

19      Finanzgericht (Финансов съд) отхвърля жалбата с мотива, че тъй като доставката на здравноосигурителните каси за задължително осигуряване не подлежи на облагане, данъчната основа не може да бъде намалена. Горепосоченият съд приема, че не съществува правно основание, на което Firma Z да може да обоснове правото си на частично възстановяване на ДДС.

20      Като приема, че съгласно решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400), тя има право да намали данъчната основа поради намаляване на възнаграждението си, Firma Z подава ревизионна жалба пред Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) срещу решението на Finanzgericht (Финансов съд).

21      Запитващата юрисдикция припомня, че с оглед на решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400, т. 28 и 31), и на решение от 16 януари 2014 г., Ibero Tours (C-300/12, EU:C:2014:8, т. 29), когато производител на продукт, който не е договорно обвързан с крайния потребител, но е първата брънка от верига от сделки, която завършва с този потребител, предоставя на крайния потребител намаление на цената съгласно практиката на Съда данъчната основа за целите на ДДС трябва съответно да се намали.

22      Тя отбелязва, че Съдът обаче отхвърля възможността за намаляване на данъчната основа в случаите, когато туристически агент, действащ като посредник, по своя инициатива и на свои разноски предоставя на крайния потребител намаление на цената на извършваната от туроператора основна доставка (решение от 16 януари 2014 г., Ibero Tours, C-300/12, EU:C:2014:8, т. 33).

23      Тя също така твърди, че Съдът е постановил, че ценовата отстъпка, предоставена по силата на национален закон от фармацевтично предприятие на частно здравноосигурително дружество, води по смисъла на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 до намаляване на данъчната основа в полза на това фармацевтично предприятие, когато доставките на лекарствени продукти се осъществяват чрез търговци на едро на аптеки, които извършват тези доставки на лица, осигурени в схема за частно здравно осигуряване, която възстановява на осигурените лица разходите за закупуване на лекарствените продукти (решение от 20 декември 2017 г., Boehringer Ingelheim Pharma, C-462/16, EU:C:2017:1006, т. 46).

24      Според запитващата юрисдикция е необходимо да се изясни понятието „верига от сделки“, която започва с лицето, предоставящо отстъпката, в случая Firma Z, и завършва с лицето, което я получава, а именно лицата, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване. Въпросът, който се поставя, е дали всички сделки по тази верига трябва да попадат в приложното поле на ДДС съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2006/112, за да може да се извърши предвиденото в член 90, параграф 1 от тази директива намаляване на данъчната основа.

25      В това отношение тя припомня, че принципът на неутралност налага в рамките на дадена държава сходните стоки да се облагат с една и съща данъчна тежест независимо от дължината на веригата на производство и разпространение (решения от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, C-317/94, EU:C:1996:400, т. 20 и от 20 декември 2017 г., Boehringer Ingelheim Pharma, C-462/16, EU:C:2017:1006, т. 33). Следователно според нея дължината на веригата на производство и разпространение се определя от сделките, които съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2006/112 попадат в приложното поле на ДДС.

26      Освен това запитващата юрисдикция приема, че в рамките на спора, по който е постановено решение от 20 декември 2017 г., Boehringer Ingelheim Pharma (C-462/16, EU:C:2017:1006), отстъпката е довела до намаляване на разходите на частните здравноосигурителни дружества и следователно до намаляване на разходите на тези, които трябва да понесат тежестта във връзка с облагаемото придобиване на лекарствени продукти, какъвто не е случаят по делото, с което е сезирана, тъй като отстъпката, предоставена на лицата, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване, не оказва никакво отражение върху разходите, които здравноосигурителните каси за задължително осигуряване трябва да покриват.

27      Запитващата юрисдикция поставя също въпроса относно равното третиране на сделки, извършвани на територията на страната, и на сделки, извършвани на вътрешния пазар.

28      При тези условия Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Има ли право на намаляване на данъчната основа въз основа на решение на Съда на Европейския съюз по дело Elida Gibbs от 24 октомври 1996 г., C-317/94 (EU:C:1996:400), аптека, която доставя лекарствени продукти на здравноосигурителна каса за задължително осигуряване, с оглед на предоставянето на отстъпка на здравно осигурените лица?

2)      При утвърдителен отговор: противоречи ли на принципите на неутралност и на равно третиране на вътрешния пазар положение, при което аптека в страната може да намали данъчната основа, но не и аптека, която от друга държава членка извършва освободена от данък вътреобщностна доставка на здравноосигурителна каса за задължително осигуряване?“.

 По допустимостта на преюдициалното запитване

29      Германското правителство повдига възражение за недопустимост на преюдициалното запитване, тъй като поставените въпроси били ирелевантни за изхода на спора в главното производство и имали хипотетичен характер.

30      Всъщност германското правителство припомня, че е безспорно, че разглежданите в главното производство доставки представляват вътреобщностни доставки и по силата на Директива 2006/112 са освободени от ДДС в държава членка, в която е започнало тяхното изпращане, а именно Нидерландия. Следователно, след като не съществува данъчна основа за тези доставки, намаляването на тази основа в приложение на член 90 от същата директива било невъзможно. В това отношение германското правителство също така припомня, че по делото в главното производство Firma Z не е намалила данъчната основа в рамките на извършените от нея доставки на здравноосигурителната каса за задължително осигуряване, а е намалила данъчната основа за доставките, извършени на лица, осигурени по схема за частно здравно осигуряване, въпреки че тази данъчна основа няма никаква връзка с доставките, извършени на здравноосигурителната каса за задължително осигуряване.

31      Така според германското правителство въпросът дали е възможно намаляване на данъчната основа се отнася единствено до положение, свързано с установени в Германия аптеки, където доставката на лекарствени продукти не е освободена, а е облагаема, което е ирелевантно за разрешаването на спора в главното производство.

32      Във всеки случай германската правна уредба забранявала на установените на територията на страната аптеки да предоставят отстъпки по отношение на лекарствените продукти.

33      Firma Z също счита, че преюдициалното запитване е недопустимо, тъй като между нея и лицата, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване, съществувало пряко отношение на доставка. Следователно намаляването на цената би довело до непосредствено намаляване на данъчната основа и поради това двата въпроса, поставени от запитващата юрисдикция, биха били ирелевантни, докато следвало да се разгледа предварителният въпрос за естеството на отношението между Firma Z и тези лица.

34      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда в рамките на сътрудничеството между него и националните юрисдикции, въведено с член 267 ДФЕС, само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом като поставените въпроси се отнасят до тълкуването на правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе (решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Подправени документи), C-510/19, EU:C:2020:953, т. 25 и цитираната съдебна практика).

35      От това следва, че въпросите, които се отнасят до правото на Съюза, по презумпция са релевантни. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение от 24 ноември 2020 г., Openbaar Ministerie (Подправени документи), C-510/19, EU:C:2020:953, т. 26 и цитираната съдебна практика).

36      В настоящия случай от акта за преюдициално запитване е видно, че запитващата юрисдикция има съмнения относно тълкуването и прилагането на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112, що се отнася до правото на установена в дадена държава членка аптека да намали данъчната си основа, когато, от една страна, тя извършва доставка на лекарствени продукти в друга държава членка на национална здравноосигурителна каса за задължително осигуряване, като тази сделка попада в приложното поле на ДДС в посочената държава членка, и от друга страна, тя предоставя отстъпка на осигурено от тази каса лице, на което този лекарствен продукт се доставя в рамките на втора доставка, непопадаща в приложното поле на ДДС. В този контекст запитващата юрисдикция е изложила надлежно и точно фактите по спора в главното производство, както и приложимата в главното производство правна уредба, поради което поставените въпроси не са хипотетични.

37      Освен това, що се отнася до доводите на Firma Z, следва да се отбележи, че с оглед на националното право в областта на здравното осигуряване запитващата юрисдикция по-специално посочва, че не изпитва съмнения относно естеството на разглежданите отношения във връзка с доставката. В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 267 ДФЕС, който се основава на ясно разделение на правомощията на националните юрисдикции и Съда, всякаква преценка на фактите е от изключителната компетентност на националния съд. Съдът по-специално е оправомощен единствено да се произнася по тълкуването или валидността на акт на Европейския съюз с оглед на фактите, които са му посочени от националната юрисдикция. За сметка на това, само запитващата юрисдикция е компетентна да тълкува националното законодателство. Поради това в рамките на преюдициалното производство само националната юрисдикция може да определи предмета на въпросите, които възнамерява да постави на Съда. Последният не може по искане на страна по главното производство да разгледа въпроси, които не са му поставени от националната юрисдикция (вж. в този смисъл определение от 7 октомври 2013 г., Società cooperativa Madonna dei miracoli, C-82/13, EU:C:2013:655, т. 11 и решение от 11 юни 2015 г., Berlington Hungary и др., C-98/14, EU:C:2015:386, т. 48).

38      От това следва, от една страна, че исканото в случая тълкуване на правото на Съюза има връзка с предмета на спора в главното производство, и от друга страна, че поставените въпроси не са хипотетични, без да е необходимо да се разглежда въпросът за естеството на отношението между Firma Z и лицата, осигурени по схемата за задължително здравно осигуряване.

39      Поради това преюдициалното запитване е допустимо.

 По първия въпрос

40      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали с оглед на принципите, определени от Съда в решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400), член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че установена в дадена държава членка аптека може да намали данъчната си основа, когато извършва в качеството на вътреобщностни доставки, освободени от ДДС в тази държава членка, доставки на лекарствени продукти на установена в друга държава членка здравноосигурителна каса за задължително осигуряване и когато предоставя отстъпка на осигурените от тази каса лица.

41      В това отношение член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 предвижда, че в случаите на анулиране, разваляне, отказ или пълно или частично неплащане, или когато цената е намалена след извършването на доставката, основата се намалява съответно съгласно условия, които се определят от държавите членки.

42      В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че при конкретните обстоятелства по спора в главното производство продажбата на разглежданите лекарствени продукти е предмет на две доставки — едната, извършена от аптеката и предназначена за здравноосигурителната каса за задължително осигуряване, а втората — от тази каса на осигурените при нея лица. От една страна, първата доставка е вътреобщностна доставка, която съгласно член 138, параграф 1 от Директива 2006/112 е освободена от данък в Нидерландия. Така здравноосигурителната каса за задължително осигуряване в качеството си на юридическо лице е длъжна да плати ДДС за свързаното с тази доставка придобиване съгласно член 2, параграф 1, буква б), подточка i) от посочената директива. От друга страна, втората доставка, която здравноосигурителната каса за задължително осигуряване извършва на осигурените от нея лица, не попада в приложното поле на ДДС на основание член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112.

43      Доколкото обаче Firma Z не разполага с данъчна основа, която би могла да бъде предмет на корекция, следва да се констатира, че условията за прилагане на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 не са изпълнени.

44      От данните в акта за преюдициално запитване обаче е видно, че вследствие на отстъпката, предоставена на лицата, осигурени по схемата за задължителното здравно осигуряване, Firma Z е възнамерявала да се ползва от намаляване на данъчната си основа за доставки, извършени на лица с частно осигуряване. Както обаче правилно посочват и запитващата юрисдикция, и Европейската комисия, прилагането на намаление на данъчната основа за дадена сделка при изчисляването на данъчната основа на друга сделка в рамките на общата система на ДДС е изключено.

45      Що се отнася до решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400), следва да се припомни, че в това решение Съдът приема, че когато производител на дадена стока, който не е договорно обвързан с крайния потребител, но е първата брънка от верига от сделки, която завършва с този потребител, предоставя на крайния потребител намаление на цената, съгласно практиката на Съда данъчната основа за целите на ДДС трябва съответно да се намали (решение от 16 януари 2014 г., Ibero Tours, C-300/12, EU:C:2014:8, т. 29).

46      Съдът уточнява, че ако това не е така, данъчната администрация би получила като ДДС сума, по-голяма от реално платената от крайния потребител, при това за сметка на данъчнозадълженото лице (решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs, C-317/94, EU:C:1996:400, т. 31).

47      Доколкото обаче, както следва от точка 43 от настоящото решение, Firma Z не разполага с данъчна основа, която би могла да бъде предмет на корекция, и при това положение условията за прилагане на член 90, параграф 1 от Директива 2006/112 не са изпълнени, при тези обстоятелства не е необходимо да се извършва проверка дали е налице евентуална верига от сделки по смисъла на решение от 24 октомври 1996 г., Elida Gibbs (C-317/94, EU:C:1996:400).

48      С оглед на всички гореизложени съображения на първия въпрос следва да се отговори, че член  90, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че установена в дадена държава членка аптека не може да намали данъчната си основа, когато извършва в качеството на вътреобщностни доставки, освободени от ДДС в тази държава членка, доставки на лекарствени продукти на установена в друга държава членка здравноосигурителна каса за задължително осигуряване и когато предоставя отстъпка на осигурените от тази каса лица.

 По втория въпрос

49      Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на втория въпрос.

 По съдебните разноски

50      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че установена в дадена държава членка аптека не може да намали данъчната си основа, когато извършва в качеството на вътреобщностни доставки, освободени от данък върху добавената стойност в тази държава членка, доставки на лекарствени продукти на установена в друга държава членка здравноосигурителна каса за задължително осигуряване и когато предоставя отстъпка на осигурените от тази каса лица.

Подписи

*      Език на производството: немски.