Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

7 април 2022 година(*)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС — Свободно движение на капитали — Ограничения — Данък върху доходите на юридически лица — Освобождаване на инвестиционните фондове от данъчно облагане — Условия за освобождаване от данъчно облагане — Условие фондът да е учреден с договор“

По дело C-342/20

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия) с акт от 9 юли 2020 г., постъпил в Съда на 23 юли 2020 г., в рамките на производство по дело

А SCPI

при участието на:

Veronsaajien oikeudenvalvontayksikö

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: Aл. Арабаджиев, председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на втори състав, I. Ziemele (докладчик), T. von Danwitz, P. G. Xuereb и A. Kumin, съдии,

генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за финландското правителство, първоначално от H. Leppo, A. Laine и S. Hartikainen, а впоследствие от H. Leppo и A. Laine, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, първоначално от W. Roels и I. Koskinen, а впоследствие от W. Roels, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 октомври 2021 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.

2        Запитването е отправено в рамките на производство, образувано по искане на френското дружество A SCPI по повод на предварителното решение на Verohallinto (данъчна администрация, Финландия) от 13 юни 2019 г. относно данъчното облагане на доходите от отдаване под наем и на печалбите от прехвърляне на намиращи се във Финландия недвижими имоти и на акции в притежаващи такива имоти дружества, получени от A в тази държава членка през данъчните 2019 г. и 2020 г. (наричано по-нататък „решението от 13 юни 2019 г.“).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 1, параграфи 1—3 от Директива 2009/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (ОВ L 302, 2009 г., стр. 32) предвижда:

„1.      Настоящата директива се прилага за предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), установени на териториите на държавите членки.

2.      За целите на настоящата директива и при условията на член 3 ПКИПЦК означава предприятие:

а)      чиято единствена цел е колективното инвестиране в прехвърлими ценни книжа или в други ликвидни финансови активи, посочени в член 50, параграф 1, на капитал, привлечен чрез публично предлагане[,] и чието функциониране е съобразено с принципа на разпределението на рисковете; и

б)      чиито дялове, по искане на техните притежатели, подлежат на обратно изкупуване или откупуване, пряко или косвено, от активите на тези предприятия. Действията, предприети от ПКИПЦК с цел да се гарантира борсовата стойност на неговите дялове да не се различава значително от стойността на неговите нетни активи, се считат за равностойни на такова изкупуване или откупуване.

Държавите членки може да разрешат ПКИПЦК да бъдат съставени от няколко инвестиционни подразделения.

3.      Предприятията, посочени в параграф 2, могат да бъдат учредени в съответствие с договорното право (като взаимни фондове под управлението на управляващи дружества), с тръстовото право (като дялови тръстове) или въз основа на устав (като инвестиционни дружества).

[…]“.

4        Член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2021 година относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и за изменение на директиви 2003/41/ЕО и 2009/65/ЕО и на регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 1095/2010 (ОВ L 174, 2011 г., стр. 1):

„1.      При спазване на параграф 3 от настоящия член и член 3, настоящата директива се прилага за:

а)      ЛУАИФ [лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове] от ЕС, които управляват един или повече [алтернативни инвестиционни фондове (АИФ)], независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава;

б)      ЛУАИФ от трета държава, които управляват един или повече АИФ от ЕС; и

в)      ЛУАИФ от трета държава, които предлагат един или повече АИФ в Съюза, независимо дали тези АИФ са от ЕС или от трета държава.

2.      За целите на параграф 1 е без значение:

а)      дали АИФ е инвестиционно дружество от отворен или затворен тип;

б)      дали АИФ е учреден съгласно договорното право или съгласно тръстовото право, или въз основа на устав, или има друга правна форма;

в)      правно-организационната структура на ЛУАИФ“.

5        Съгласно член 4, параграф 1, буква а) от тази директива:

„[…] се прилагат следните определения:

а)      „АИФ“ означава предприятия за колективно инвестиране, включително техни инвестиционни подразделения:

i)      които набират капитал от множество инвеститори с цел инвестирането му в съответствие с определена инвестиционна политика в полза на тези инвеститори, и

ii)      за които не се изисква разрешение съгласно член 5 от Директива 2009/65/ЕО“.

 Финландското право

6        Съгласно член 3, точка 4 от Tuloverolaki (1535/1992) [Закон 1535/1992 за данъка върху доходите] от 30 декември 1992 г., изменен със Закон 528/2019 от 12 април 2019 г. (наричан по-нататък „Закон за данъка върху доходите“), „образувания“ по смисъла на този закон са по-специално акционерните дружества, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове.

7        Съгласно член 9, алинея 1, точка 2 от Закона за данъка върху доходите физическите лица, които през данъчната година не са пребивавали във Финландия, и чуждестранните образувания подлежат на облагане за получените във Финландия доходи.

8        Член 10 от този закон гласи:

„Получени във Финландия доходи са:

1)      доходите от намиращи се във Финландия недвижими имоти или от помещения, притежавани въз основа на акции на финландски акционерни жилищностроителни или други акционерни дружества или на членство във финландски жилищностроителни или други кооперации,

[…]

6)      дивидентите, натрупаните от кооперациите излишъци и другите сходни доходи от финландски акционерни дружества, кооперации или други образувания, както и дяловете в печалбата на финландски обединения;

[…]

10)      печалбата, получена от прехвърлянето на намиращ се във Финландия недвижим имот или на акции или дялове във финландски акционерни жилищностроителни или други акционерни дружества или кооперации, на които повече от 50 % от общия размер на активите се състои от един или няколко намиращи се във Финландия недвижими имота“.

9        Член 20a, първа, втора, четвърта и седма алинея от посочения закон, в сила от 1 януари 2020 г., предвижда:

„Инвестиционните фондове по смисъла на глава 1, член 2, първа алинея, точка 2 от Sijoitusrahastolaki (213/2019) [Закон 213/2019 за инвестиционните фондове] или сходните с тях учредени с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип, които имат най-малко 30 притежатели на дялове, са освободени от данък върху доходите.

Разпоредбите на първата алинея относно освобождаването на инвестиционните фондове от данъчно облагане се прилагат и по отношение на специализираните инвестиционни фондове по смисъла на глава 2, член 1, втора алинея от Vaihtoehtorahastojen hoitajista annettu laki (162/2014) [Закон 162/2014 за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове) и на сходните с тях учредени с договор чуждестранни специализирани инвестиционни фондове, доколкото фондовете са от отворен тип и имат най-малко 30 притежатели на дялове.

[…]

Условие за освобождаването от данъчно облагане на специализираните инвестиционни фондове по смисъла на глава 2, член 1, втора алинея от Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, респ. на сходните с тях учредени с договор чуждестранни специализирани инвестиционни фондове, които инвестират средствата си основно в недвижими имоти и в секюритизация на недвижими имоти по посочения в глава 16а, член 4 от този закон начин, е ежегодно тези фондове да разпределят на притежателите на дялове в тях най-малко три четвърти от печалбата за данъчната година, без да се взимат предвид нереализираните увеличавания на стойността.

[…]

Когато инвестиционният или специализираният инвестиционен фонд се състои от две или повече инвестиционни подразделения, спрямо последните се прилагат разпоредбите относно инвестиционните или специализираните инвестиционни фондове“.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10      A е инвестиционен фонд за недвижими имоти, който е учреден по френското право като дружество с променлив капитал и инвестира в намиращи се в еврозоната недвижими имоти, отдавани под наем на търговци. Като алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директива 2011/61 A подлежи на контрол от френския орган за финансов надзор.

11      A Asset Management SAS, учредено по френското право опростено акционерно дружество, осигурява управлението на A и взема всички отнасящи се до него решения. Тези две дружества имат седалище във Франция и не разполагат с място на стопанска дейност във Финландия.

12      Инвеститорите, записали дялове в A, получават годишно доход, съответстващ на нетната сума на наемите и на другите финансови доходи на A. Печалбите се разпределят с решение на общото събрание на това дружество.

13      Във Франция A е прозрачно за данъчни цели образувание, което не подлежи на облагане с данък върху доходите. Инвеститорите са тези, които подлежат на облагане с данък върху доходите за полученото от дяловете в A и от продажбата или обратното изкупуване на тези дялове.

14      A е възнамерявало да подпише през юни 2019 г. договор за покупка на акции на две установени във Финландия взаимоспомагателни акционерни дружества за недвижими имоти, собственици на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, които A да отдава под наем най-малко пет години. A също така е възнамерявало да направи други инвестиции в недвижими имоти от този вид или пряко да придобие недвижими имоти във Финландия.

15      За да установи дали доходите и печалбите от тези инвестиции биха подлежали на данъчно облагане във Финландия, A сезира данъчната администрация с искане за издаване на обвързващо предварително решение относно данъчните 2019 г. и 2020 г.

16      С решение от 13 юни 2019 г. данъчната администрация приема по отношение на данъчната 2019 г., че по силата на действащите през тази данъчна година данъчни разпоредби може да се счита, че поради съществените си характеристики A е в положение, сходно с това на инвестиционен фонд по смисъла на член 3, точка 4 от Закона за данъка върху доходите. Съответно данъчната администрация приема, че доходите на A във Финландия от отдаването под наем или от продажбата на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, както и от прехвърлянето на акции в акционерни дружества, собственици на такива недвижими имоти, са освободени от данък върху доходите.

17      За сметка на това, що се отнася до данъчната 2020 г., данъчната администрация приема на основание на измененията в Закона за данъка върху доходите, в сила от 1 януари 2020 г., че като дружество с променлив капитал A трябва да се приравни не на учреден с договор инвестиционен фонд по член 20a от посочения закон, а на акционерно дружество по финландското право.

18      Съответно тази данъчна администрация приема, че през данъчната 2020 г. доходите на A във Финландия от отдаването под наем или от продажбата на намиращи се в тази държава членка недвижими имоти, както и от прехвърлянето на акции в акционерни дружества, собственици на такива недвижими имоти, подлежат на облагане във Финландия по силата на член 10, точки 1, 6 и 10 и член 20a, първа алинея от Закона за данъка върху доходите.

19      А сезира Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки, Финландия), запитващата юрисдикция, с жалба срещу решението от 13 юни 2019 г. в частта, в която за доходите от недвижими имоти с източник във Финландия за данъчната 2020 г. не се признава освобождаване от данъчно облагане. В тази жалба A твърди, че член 20a от Закона за данъка върху доходите е в противоречие с правото на Съюза, и поддържа, че независимо от това, че е учредено въз основа на устав, така както предвижда френското законодателство относно инвестиционните фондове, функционалните му характеристики са сравними с тези на освободените от данък върху доходите финландски инвестиционни фондове.

20      Veronsaajien oikeudenvalvontayksikkö (Отдел „Защита на правата на данъчните кредитори“ към данъчната администрация, Финландия) счита, че при липсата на хармонизация на равнище Съюз на правните форми на предприятията за колективно инвестиране и на правилата за подоходното облагане на тези предприятия националните мерки, които регулират облагането на въпросните предприятия, както и правните форми, начините на функциониране или дейностите на последните могат да бъдат различни в отделните държави членки. A не отговаряло на условията за освобождаване от подоходно облагане, предвидени в член 20a, четвърта алинея от Закона за данъка върху доходите, който предвиждал такова освобождаване само за учредените с договор фондове.

21      Запитващата юрисдикция констатира, че видно от решението от 13 юни 2019 г., поради влизането в сила на 1 януари 2020 г. на член 20a от Закона за данъка върху доходите A вече не може да бъде приравнявано на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд и дължи данък за получените във Финландия доходи от недвижими имоти.

22      Запитващата юрисдикция посочва, че от подготвителните документи по приемането на член 20a от Закона за данъка върху доходите личи именно намерението на националния законодател да уточни случаите, в които чуждестранен фонд трябва да се приравни на освободен от данък финландски фонд, било то инвестиционен или специализиран инвестиционен фонд, и то с цел да се подобри предвидимостта на данъчното облагане, да се повиши правната сигурност и да се премахнат административни тежести.

23      Националният законодател е искал също така да осигури лоялна конкуренция, като постави финландските и чуждестранните фондове в условията на равнопоставеност. Поради липсата на определение на понятието „инвестиционен фонд“ общият характер на националните данъчни разпоредби допринасял в миналото за по-лесно приравняване на чуждестранните фондове на финландски инвестиционни фондове, макар в чужбина последните не само не са били подлагани непременно на сходен режим, а дори са били обект на по-строго законодателство.

24      Според тази юрисдикция целта на приетите от законодателя изменения не е да се постави под въпрос правилото, че данъчният режим във Финландия се определя от правната форма на съответния инвестиционен инструмент, а да се направи по-прецизно данъчното законодателство, що се отнася до положението на учредените с договор фондове, независимо дали те са местни или чуждестранни, без същевременно в приложното поле на освобождаването от данъчно облагане да се включват други видове предприятия за колективно инвестиране. Запитващата юрисдикция подчертава още, че съгласно приложимото към инвестиционните фондове финландско законодателство инвестиционни фондове могат да се учредяват само с договор.

25      Поради това запитващата юрисдикция счита, че следва да отговори на въпроса дали за данъчната 2020 г. А трябва да се приравни на финландските инвестиционни фондове, освободени от данък за получени във Финландия доходи, или пък трябва да заплати удържан при източника данък за доходите от отдаване под наем и за печалбата от дейността си с недвижими имоти в тази държава членка.

26      В частност тази юрисдикция иска да установи дали членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС допускат член 20a от Закона за данъка върху доходите, по силата на който единствено учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип се приравняват на освободените от данък върху доходите финландски инвестиционни фондове, така че например учредените под формата на дружество инвестиционни фондове, като A, след влизането в сила на член 20a от Закона за данъка върху доходите вече не могат да бъдат приравнени на освободени финландски инвестиционни фондове.

27      При тези обстоятелства Helsingin hallinto-oikeus (Административен съд Хелзинки) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която само учредените с договор чуждестранни инвестиционни фондове от отворен тип могат да се приравняват на освободен от данък върху доходите финландски инвестиционен фонд, така че чуждестранни инвестиционни фондове, които по своята правна форма не са учредени с договор, подлежат на облагане с данък при източника във Финландия, въпреки че не съществуват други съществени обективни разлики между тяхното положение и това на финландските инвестиционни фондове?“.

 По преюдициалния въпрос

 Предварителни бележки

28      Важно е най-напред да се отбележи, че спорът по главното производство се отнася до възможността жалбоподателят в главното производство, който е алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на Директива 2011/61, учреден във Франция под формата на дружество, което не подлежи на облагане с данък върху дохода и се ползва в тази държава членка от режима на данъчна прозрачност, да бъде освободен във Финландия от данък върху дохода за получените в тази държава членка доходи от отдаване под наем и печалби от прехвърляне на недвижими имоти и на акции в акционерни дружества за недвижими имоти.

29      Съгласно решението от 13 юни 2019 г. въпросните освободени от данък за данъчната 2019 г. доходи са станали облагаеми за данъчната 2020 г. поради влизането в сила на член 20a от Закона за данъка върху доходите, и то по-специално поради обстоятелството че жалбоподателят в главното производство осъществява дейността си не по силата на договор, а въз основа на устав.

30      По-нататък следва да се уточни, че съгласно дадените от финландското правителство разяснения, от една страна, понятието „инвестиционен фонд“ по смисъла на Закона за инвестиционните фондове (213/2019) обозначава единствено ПКИПЦК по смисъла на Директива 2009/65, които са учредени с договор. Понятието „специализиран инвестиционен фонд“ по смисъла на Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (162/2014) обозначава една от правните форми на алтернативните инвестиционни фондове по Директива 2011/61 и се отнася също само до учредените с договор фондове. От друга страна, във Финландия алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на Директива 2011/61 може да бъде учреден и въз основа на устав и да извършва инвестиции в недвижимо имущество, без обаче да има право на освобождаването по член 20a от Закона за данъка върху доходите.

31      Накрая, съгласно член 20a, четвърта алинея от Закона за данъка върху доходите специализираните инвестиционни фондове по смисъла на Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (162/2014), респ. сходните с тях учредени с договор чуждестранни специализирани фондове, които инвестират средствата си основно в недвижими имоти и в секюритизация на недвижими имоти, биват освобождавани от данък върху доходите, при условие че ежегодно разпределят на притежателите на дялове в тях най-малко три четвърти от печалбата за данъчната година, без да се взимат предвид нереализираните увеличавания на стойността.

32      Без да се произнася дали А отговаря на това условие за годишно минимално разпределение на печалбата, запитващата юрисдикция отбелязва, че като се изключи обстоятелството, че въпросното дружество е учредено въз основа на устав, положението му е сходно с това на местен инвестиционен фонд. Преюдициалният въпрос се отнася именно до посоченото различие.

33      Ето защо следва да се приеме, че с въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали членове 49 ДФЕС, 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което освобождава от данъчно облагане за доходите от отдаване под наем и за печалбите от прехвърляне на недвижими имоти или на акции в дружества, собственици на недвижими имоти, само учредените с договор инвестиционни фондове и така изключва от имащите право на това освобождаване учредените въз основа на устав чуждестранни инвестиционни фондове, въпреки че последните, ползвайки се в държавата членка, където са установени, от режим на данъчна прозрачност, не подлежат в нея на облагане с данък върху доходите.

 Относно приложимата свобода на движение

34      Тъй като в преюдициалните въпроси се посочват едновременно разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС, засягащи свободата на установяване и свободното движение на капитали, трябва да се определи коя свобода е приложима за спора в главното производство (решение от 6 март 2018 г., SEGRO и Horváth, C-52/16 и C-113/16, EU:C:2018:157, т. 52 и цитираната съдебна практика).

35      В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че за да се определи дали дадено национално законодателство попада в обхвата на едната или на другата от гарантираните с Договора за функционирането на ЕС основни свободи, трябва да се вземе предвид предметът на съответната правна уредба (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 28 и цитираната съдебна практика).

36      Когато предметът ѝ не позволява да се определи в чий обхват попада преимуществено тя — на член 49 ДФЕС или на член 63 ДФЕС, Съдът държи сметка за конкретните фактически обстоятелства, за да определи дали към спора в главното производство е приложима едната или другата от посочените разпоредби (решение от 11 юни 2020 г., KOB, C-206/19, EU:C:2020:463, т. 25 и цитираната съдебна практика).

37      Освен това, когато национална мярка се отнася едновременно до свободата на установяване и до свободното движение на капитали, Съдът по принцип я преценява с оглед само на една от тези две свободи, ако предвид обстоятелствата по делото се окаже, че едната от тях е напълно второстепенна по отношение на другата и може да бъде разглеждана заедно с нея (вж. по аналогия решение от 30 април 2020 г., Société Générale, C-565/18, EU:C:2020:318, т. 19 и цитираната съдебна практика).

38      В случая спорното в главното производство национално законодателство се отнася до освобождаването, предоставено на учредените с договор инвестиционни фондове, които инвестират основно в недвижими имоти или в секюритизация на недвижими имоти.

39      На първо място обаче, що се отнася до инвестициите в недвижими имоти, съгласно постоянната съдебна практика националните мерки, свързани с операциите, чрез които чуждестранни лица извършват такива инвестиции на територията на държава членка, могат да попаднат в приложното поле както на член 49 ДФЕС, който се отнася до свободата на установяване, така и на член 63 ДФЕС, който се отнася до свободното движение на капитали (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 29).

40      Всъщност, от една страна, движенията на капитали обхващат операциите, чрез които чуждестранни лица извършват инвестиции в недвижими имоти на територията на държава членка, както следва от номенклатурата на движенията на капитали, съдържаща се в приложение I към Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора (ОВ L 178, 1988 г., стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10), като тази номенклатура продължава да служи за насока при дефинирането на понятието за движение на капитали (решение от 6 март 2018 г., SEGRO и Horváth, C-52/16 и C-113/16, EU:C:2018:157, т. 56 и цитираната съдебна практика).

41      От друга страна, упражняването на правото да се придобиват, стопанисват и отчуждават недвижими имоти на територията на друга държава членка, което е необходимо допълнение към свободата на установяване, поражда движение на капитали (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 30 и цитираната съдебна практика).

42      За прилагането на разпоредбите относно правото на установяване обаче е необходимо по принцип да се осигури постоянно присъствие в приемащата държава членка, а в случай на придобиване и притежаване на недвижими имоти — последните да бъдат активно управлявани (решение от 14 септември 2006 г., Centro di Musicologia Walter Stauffer, C-386/04, EU:C:2006:568, т. 19).

43      В случая обаче от акта за преюдициално запитване е видно, че A не разполага нито със служебни помещения, нито с друг обект във Финландия, от които да управлява, макар и само частично, инвестициите си в недвижими имоти във Финландия или да взема решения във връзка с тях.

44      На второ място, що се отнася до дяловите участия в капиталови дружества, от постоянна практика на Съда следва, че данъчното третиране на изплащани от такива дружества дивиденти може също да попадне в обхвата не само на член 63 ДФЕС, но и на член 49 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 септември 2018 г.,  EV, C-685/16, EU:C:2018:743, т. 33 и цитираната съдебна практика).

45      В това отношение Съдът вече е постановил, че национално законодателство, което е приложимо единствено по отношение на дяловите участия, позволяващи да се упражнява безспорно влияние върху решенията на дадено дружество и да се определя неговата дейност, попада в приложното поле на член 49 ДФЕС относно свободата на установяване. От друга страна, национални разпоредби, които се прилагат за дялови участия, придобити единствено с намерение за финансова инвестиция, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието, трябва да се преценяват изключително с оглед на свободното движение на капитали (решение от 13 март 2014 г., Bouanich, C-375/12, EU:C:2014:138, т. 28 и цитираната съдебна практика).

46      Както обаче бе припомнено в точка 38 от настоящото решение, спорното в главното производство законодателство има за предмет данъчното третиране на доходите от направени от предприятия за колективно инвестиране инвестиции в недвижими имоти.

47      Без да изключва от приложното си поле положенията, попадащи в обхвата на свободата на установяване, това законодателство се отнася до инвестициите, осъществени с цел финансово вложение, без намерение да се оказва влияние върху управлението и контрола на предприятието. Следователно то може да засегне преимуществено свободното движение на капитали. Евентуалните ограничения на свободата на установяване в резултат на въпросното законодателство биха били неизбежна последица от ограничаването на свободното движение на капитали и поради това не оправдават самостоятелна преценка на това законодателство с оглед на член 49 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 33 и цитираната съдебна практика).

48      Предвид гореизложеното спорната в главното производство национална мярка следва да се прецени изключително с оглед на членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС.

 Относно наличието на ограничение на свободното движение на капитали

49      Съгласно постоянната съдебна практика мерките, които член 63, параграф 1 ДФЕС забранява като ограничения на движението на капитали, обхващат мерките, които могат да възпрат чуждестранните лица да инвестират в държава членка или да възпрат местните лица от тази държава членка да инвестират в други държави (решения от 30 април 2020 г., Société Générale, C-565/18, EU:C:2020:318, т. 22 и цитираната съдебна практика и от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 36 и цитираната съдебна практика).

50      В частност по-неблагоприятното третиране от държава членка на плащаните на чуждестранни предприятия за колективно инвестиране дивиденти в сравнение с третирането, предвидено само за плащаните на местни предприятия за колективно инвестиране дивиденти, може да възпре предприятията, установени в държава, различна от тази държава членка, да инвестират в същата държава членка и следователно представлява по принцип забранено с член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2019 г., College Pension Plan of British Columbia, C-641/17, EU:C:2019:960, т. 49 и цитираната съдебна практика).

51      Такова по-неблагоприятно третиране е налице, когато доходите, получени от местно предприятие за колективно инвестиране, са освободени от данъчно облагане, а за доходите, получени от чуждестранно предприятие за колективно инвестиране, се удържа окончателен данък при източника (вж. в този смисъл решение от 13 ноември 2019 г., College Pension Plan of British Columbia, C-641/17, EU:C:2019:960, т. 50).

52      В случая спорното национално законодателство въвежда разлика в третирането не според държавата, за която предприятието за колективно инвестиране е местно лице, а според правната форма на посоченото предприятие. Всъщност само учредените с договор предприятия за колективно инвестиране имат право на освобождаване от данък при предвидените в това законодателство условия.

53      Съгласно текста на член 20a, четвърта алинея от Закона за данъка върху доходите условието фондът да е учреден с договор, изглежда, се отнася само до чуждестранните фондове. Както обаче посочват запитващата юрисдикция и финландското правителство, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове могат съгласно финландското право да се учредяват единствено с договор, така че предвиденото в посочената разпоредба освобождаване от данък е приложимо само за учредените с договор предприятия за колективно инвестиране, без значение за коя държава те са местни лица.

54      В това отношение е важно да се отбележи, че национално законодателство, което се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните оператори, може да представлява ограничение на свободното движение на капитали. Всъщност от практиката на Съда следва, че дори разграничение, което се основава на обективни критерии, на практика може да се окаже по-неблагоприятно за трансграничните положения (вж. решения от 30 януари 2020 г., Köln-Aktienfonds Deka, C-156/17, EU:C:2020:51, т. 55 и цитираната съдебна практика и от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 39).

55      Такава е хипотезата, когато национално законодателство, което се прилага без разлика спрямо местните и чуждестранните оператори, предвижда данъчно предимство само за случаите, в които един оператор изпълнява определени изисквания или задължения, които по своето естество или на практика са специфични за националния пазар, така че само операторите, които са представени на националния пазар, могат да ги изпълнят, а чуждестранни оператори със сходни характеристики по принцип не ги изпълняват (решения от 30 януари 2020 г., Köln-Aktienfonds Deka, C-156/17, EU:C:2020:51, т. 56 и цитираната съдебна практика и от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 40).

56      Както бе посочено в точка 53 от настоящото решение, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове се учредяват във Финландия само с договор.

57      Несъмнено, тъй като правото на Съюза не е хармонизирано в това отношение, държавите членки са свободни да определят правната форма на създаваните на тяхна територия фондове.

58      Също така, за да насърчат използването на предприятията за колективно инвестиране, държавите членки са свободни да предвидят специален режим на данъчно облагане на тези предприятия и на получаваните от тях дивиденти и да определят материалноправните и процесуалноправните предпоставки за неговото прилагането (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Köln-Aktienfonds Deka, C-156/17, EU:C:2020:51, т. 43 и цитираната съдебна практика).

59      Освен това свободното движение на капитали не може да се разбира в смисъл, че дадена държава членка е длъжна да съобразява данъчните си норми с тези на друга държава членка, за да гарантира при всички положения данъчно облагане, което премахва всякаква разлика, произтичаща от националните данъчни разпоредби, като се има предвид, че взетите от данъчнозадължено лице решения относно инвестиции в друга държава членка могат, в зависимост от случая, да бъдат повече или по-малко изгодни или неизгодни за такова данъчнозадължено лице (решение от 7 ноември 2013 г., K, C-322/11, EU:C:2013:716, т. 80 и цитираната съдебна практика и от 30 януари 2020 г., Köln-Aktienfonds Deka, C-156/17, EU:C:2020:51, т. 72).

60      Както обаче отбелязва по същество генералният адвокат в точки 53 и 54 от заключението си, когато държава членка предвижда данъчно предимство в полза на определени предприятия за колективно инвестиране, условията, при които се предоставя това предимство, не трябва да ограничават свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решение от 30 януари 2020 г., Köln-Aktienfonds Deka, C-156/17, EU:C:2020:51, т. 46).

61      Предвид обаче припомнената в точка 57 от настоящото решение липса на хармонизация свободното движение на капитали би било неефективно, ако чуждестранно предприятие за колективно инвестиране, което е учредено в правната форма, разрешена или изисквана от законодателството на държавата членка, в която е установено, и действа в съответствие с посоченото законодателство, се окаже лишено от данъчно предимство в друга държава членка, в която инвестира, само защото правната му форма не съответства на изискваната за предприятията за колективно инвестиране в последната държава членка.

62      Този извод не се поставя под съмнение от обстоятелството, че съгласно обясненията на финландското правителство във Финландия е допустимо алтернативни инвестиционни фондове по смисъла на Директива 2011/61 да се учредяват въз основа на устав и че тези фондове могат да инвестират в недвижими имоти, без обаче да имат право на освобождаването по член 20a от Закона за данъка върху доходите.

63      Всъщност установените във Финландия предприятия за колективно инвестиране могат да осъществяват дейността си под правната форма, даваща им право на въпросното освобождаване, докато за чуждестранните предприятия за колективно инвестиране се прилагат условията, изисквани от законодателството на държавата членка, в която те са установени.

64      Следователно, макар учредяването с договор да не е условие, което само местните предприятия за колективно инвестиране могат да изпълнят, то може да им даде предимство в ущърб на предприятията за колективно инвестиране, учредени въз основа на устав в съответствие със законодателството на държавата членка, в която последните са установени.

65      Следователно подобно законодателство може да откаже чуждестранните предприятия за колективно инвестиране да инвестират в недвижими имоти във Финландия и съответно представлява по принцип забранено с член 63 ДФЕС ограничение на свободното движение на капитали.

66      Съгласно член 65, параграф 1, буква a) ДФЕС обаче разпоредбите на член 63 ДФЕС не накърняват правото на държавите членки да прилагат съответните разпоредби на своето данъчно законодателство, които провеждат разграничение между данъкоплатци, които не са в еднакво положение, що се отнася до тяхното място на пребиваване или място на инвестиране на капитала.

67      От постоянната съдебна практика следва, че член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС, доколкото е изключение от основния принцип на свободно движение на капитали, трябва да се тълкува стриктно. Следователно тази разпоредба не може да се тълкува в смисъл, че всяко данъчно законодателство, което предвижда разграничение на данъкоплатците в зависимост от мястото, където пребивават, или от държавата, в която инвестират своите капитали, автоматично е съвместимо с Договора (решение 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C-135/17, EU:C:2019:136, т. 60 и цитираната съдебна практика).

68      Всъщност разликите в третирането, които член 65, параграф 1, буква а) ДФЕС разрешава, не трябва съгласно параграф 3 от същия член да бъдат нито средство за произволна дискриминация, нито прикрито ограничение. Поради това Съдът е постановил, че такива разлики в третирането се разрешават единствено когато се отнасят до положения, които не са обективно сходни или, ако това не е така, когато са обосновани от императивно съображение от общ интерес (решение от 26 февруари 2019 г., X (Междинни дружества, установени в трети страни), C-135/17, EU:C:2019:136, т. 61 и цитираната съдебна практика).

 Относно наличието на обективно сходни положения

69      От практиката на Съда следва, че сходството между трансгранично и вътрешно за държава членка положение трябва да се преценява, като се държи сметка за целта на съответните национални разпоредби, както и за предмета и съдържанието на последните (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 47 и цитираната съдебна практика).

70      От друга страна, за да се прецени дали произтичащата от съответното законодателство разлика в третирането отразява обективна разлика в положението, трябва да се вземат предвид само релевантните разграничителни критерии, установени от това законодателство (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 48 и цитираната съдебна практика).

71      В случая финландското правителство посочва, от една страна, че предвиденото в член 20a от Закона за данъка върху доходите освобождаване има за цел да се избегне двойното данъчно облагане на доходите от инвестиции и направените посредством фондове инвестиции да се третират данъчно като преки инвестиции. В съответствие с тази разпоредба данъчното третиране се определяло от правната форма на образуванието и зависело от това дали на облагане подлежат както образуванието, така и собственикът му, какъвто е случаят с акционерните дружества, или на облагане подлежи само собственикът, какъвто е случаят с командитните дружества, инвестиционните фондове и специализираните инвестиционни фондове.

72      От друга страна, това правителство изтъква, че учреденото въз основа на устав предприятие за колективно инвестиране и учреденият с договор финландски специализиран инвестиционен фонд не се намират в сходно положение, предвид преследваната със Закона за инвестиционните фондове (213/2019) и със Закона за лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (162/2014) цел за защита на инвеститорите в случай на несъстоятелност на фондовете.

73      В това отношение обаче следва да се отбележи, на първо място, че от гледна точка на целите да се избегне двойното данъчно облагане на доходите от инвестиции и извършваните посредством фондове инвестиции да се третират данъчно по същия начин като преките инвестиции, фактът, че предприятие за колективно инвестиране е учредено въз основа на устав, не го поставя непременно в различно положение спрямо учреденото с договор предприятие за колективно инвестиране.

74      Всъщност такива цели могат да бъдат постигнати и когато предприятията за колективно инвестиране са учредени въз основа на устав, но имат право в държавата членка, в която са установени, на освобождаване от данък върху доходите или на режим на данъчна прозрачност.

75      Това впрочем се потвърждава от посоченото от финландското правителство обстоятелство, че съгласно националното законодателство учреденият въз основа на устав алтернативен инвестиционен фонд подлежи на подоходно облагане както на равнище фонд, така и на равнище инвеститори, докато учреденият с договор фонд подлежи на облагане единствено на равнище инвеститори.

76      На второ място, що се отнася до съображенията на финландското правителство относно по-голямата защита на инвеститорите при учредяването на инвестиционен фонд с договор, следва да се отбележи, че макар при излагането на тези съображения да се сочат евентуални причини за това националният законодател да изисква местните инвестиционни фондове да бъдат учредявани в тази правна форма, подобни съображения не дават възможност за обективно разграничение от гледна точка на член 20a от Закона за данъка върху доходите между учредените с договор предприятия за колективно инвестиране и тези, които осъществяват дейността си под друга правна форма.

77      Затова следва да се приеме, че по отношение на национални разпоредби, предвиждащи освобождаване от данък, което има за цел да приравни за данъчни цели извършваните посредством фондове инвестиции на преките инвестиции, чуждестранното предприятие за колективно инвестиране, учредено въз основа на устав и имащо право в държавата, за която е местно лице, на освобождаване от подоходно облагане или на режим на данъчна прозрачност, се намира в сходно положение с учредения с договор местен инвестиционен фонд.

78      При това положение следва да се провери дали ограничението, въведено с спорното в главното производство законодателство, може да бъде обосновано с императивни съображения от общ интерес.

 Относно наличието на императивно съображение от общ интерес

79      Следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда ограничение на свободно движение на капитали е допустимо само ако е обосновано с императивни съображения от общ интерес, в състояние е да гарантира осъществяването на преследваната с него цел и не надхвърля необходимото за постигането на тази цел (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 60 и цитираната съдебна практика).

80      В случая от данните, които запитващата юрисдикция дава относно подготвителните документи във връзка с член 20а от Закона за данъка върху доходите, е видно, че посочената разпоредба е приета, за да се подобри предвидимостта на данъчното облагане, да се повиши правната сигурност, да се премахнат административни тежести и да се гарантира лоялна конкуренция между местните и чуждестранните инвестиционни фондове.

81      Финландското правителство изтъква, че предвиденото в член 20a от Закона за данъка върху доходите ограничаване на кръга на имащите право на освобождаването от данък само до учредените с договор специализирани инвестиционни фондове е обосновано с императивни съображения от общ интерес, свързани с това да се гарантира ефективността на данъчния контрол и на събирането на данъци, както и с необходимостта да се осигури съгласуваност на данъчната система.

82      Това правителство подчертава, че тази разпоредба дерогира, при конкретни и недискриминационни условия, общото правило за облагане на специализираните инвестиционни фондове, давайки възможност да се осигури ефективност на данъчния контрол и на събирането на данъци.

83      Що се отнася до съгласуваността на данъчната система, посоченото правителство изтъква, че предвиденото във въпросната разпоредба освобождаване от данък се отнася до специализираните инвестиционни фондове по смисъла на финландското законодателство и до всички приравнени на тях чуждестранни фондове. Учреденият под формата на дружество фонд се приравнявал на финландско акционерно дружество, което също подлежало на облагане за дохода от инвестиционната си дейност.

84      В това отношение следва да се припомни, на първо място, че по силата на принципа на правната сигурност в областите, регламентирани от правото на Съюза, правните норми на държавите членки трябва да бъдат формулирани недвусмислено, за да могат лицата, до които се отнасят, да се запознаят ясно и точно с правата и задълженията си, а националните юрисдикции — да гарантират спазването им (решение от 15 април 2021 г., Finanzamt für Körperschaften Berlin, C-868/19, непубликувано, EU:C:2021:285, т. 50 и цитираната съдебна практика).

85      Както обаче отбелязва генералният адвокат в точки 97 и 99 от заключението си, целта за правна сигурност не може да обоснове ограничение на свободите на движение. Всъщност в противен случай държавите членки щяха да са свободни да налагат такива ограничения, стига да ги формулират еднозначно.

86      На второ място, що се отнася до целта да се гарантира лоялна конкуренция между местните и чуждестранните инвестиционни фондове, тя би довела до извода, че неблагоприятното данъчно третиране на учредените въз основа на устав предприятия за колективно инвестиране е обосновано, поради факта че в други държави членки тези предприятия са по-благоприятно третирани от учредените с договор финландски инвестиционни фондове.

87      Съгласно постоянната практика на Съда обаче неблагоприятното данъчно третиране, което противоречи на дадена основна свобода, не може да се оправдае с наличието на други данъчни предимства, дори и да се предположи, че такива предимства съществуват (решение от 9 октомври 2014 г., van Caster, C-326/12, EU:C:2014:2269, т. 31 и цитираната съдебна практика).

88      На трето място, що се отнася до изтъкнатата от финландското правителство необходимост да се осигури ефективността на данъчния контрол, тази необходимост представлява императивно съображение от обществен интерес, което може да обоснове ограничение на свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решения от 9 октомври 2014 г., van Caster, C-326/12, EU:C:2014:2269, т. 46 и от 22 ноември 2018 г., Huijbrechts, C-679/17, EU:C:2018:940, т. 36). Необходимостта да се гарантира ефективно събиране на данъка, също представлява легитимна цел, която може да обоснове ограничение на основните свободи (решение от 22 ноември 2018 г., Sofina и др., C-575/17, EU:C:2018:943, т. 67).

89      Същевременно с цел да гарантира ефективността на данъчния контрол и ефективното събиране на данъка данъчната администрация може да изиска от данъчнозадълженото лице доказателствата, които счита за необходими, за да прецени дали са изпълнени предвидените от разглежданото законодателство условия за предоставяне на въпросното данъчно предимство и съответно дали поисканото предимство следва да се допусне (вж. по аналогия решение от 27 януари 2009 г., Persche, C-318/07, EU:C:2009:33, т. 54).

90      Що се отнася до евентуалното административно натоварване на данъчните органи поради дадената на данъчнозадължените лица възможност да представят такава информация, за да докажат изпълнението на въпросните условия, следва да се отбележи, че административните затруднения сами по себе си не са достатъчни, за да оправдаят създаването на пречки за свободното движение на капитали (вж. в този смисъл решение от 9 октомври 2014 г., van Caster, C-326/12, EU:C:2014:2269, т. 56 и цитираната съдебна практика).

91      На четвърто място, Съдът вече е постановил, че необходимостта да се запази съгласуваността на дадена данъчна система, може да обоснове законодателство, което би ограничило основните свободи (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 65 и цитираната съдебна практика).

92      За да може обаче да бъде уважен такъв довод, постоянната съдебна практика изисква да е налице пряка връзка между съответното данъчно предимство и компенсирането му с определено данъчно задължение, като прекият характер на връзката трябва да се преценява с оглед на целта, преследвана с разглежданото законодателство (решение от 16 декември 2021 г., UBS Real Estate, C-478/19 и C-479/19, EU:C:2021:1015, т. 66 и цитираната съдебна практика).

93      В случая финландското правителство не е доказало, че данъчното предимство, предоставено на учредените с договор инвестиционни фондове, се компенсира с определено данъчно задължение и съответно че изключването на учредените въз основа на устав чуждестранни предприятия за колективно инвестиране от кръга на имащите право на това предимство е обосновано.

94      С оглед на всичко изложено по-горе на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което освобождава от данъчно облагане за доходите от отдаване под наем и за печалбите от прехвърляне на недвижими имоти или на акции в дружества, собственици на недвижими имоти, само учредените с договор инвестиционни фондове и така изключва от имащите право на това освобождаване учредените въз основа на устав чуждестранни инвестиционни фондове, въпреки че последните, ползвайки се в държавата членка, където са установени, от режим на данъчна прозрачност, не подлежат в нея на облагане с данък върху доходите.

 По съдебните разноски

95      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което освобождава от данъчно облагане за доходите от отдаване под наем и за печалбите от прехвърляне на недвижими имоти или на акции в дружества, собственици на недвижими имоти, само учредените с договор инвестиционни фондове и така изключва от имащите право на това освобождаване учредените въз основа на устав чуждестранни инвестиционни фондове, въпреки че последните, ползвайки се в държавата членка, където са установени, от режим на данъчна прозрачност, не подлежат в нея на облагане с данък върху доходите.

Подписи

*      Език на производството: фински.