Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

24 ноември 2022 година(*)

„Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Членове 167 и 168 — Право на приспадане на ДДС, платен по получени доставки — Принцип на забрана на измамата — Верига от доставки — Отказ на правото на приспадане в случай на измама — Данъчнозадължено лице — Втори купувач на стока — Измама, отнасяща се до част от дължимия при първото придобиване ДДС — Обхват на отказа на приспадане“

По дело C-596/21

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Nürnberg (Финансов съд Нюренберг, Германия) с акт от 21 септември 2021 г., постъпил в Съда на 28 септември 2021 г., в рамките на производство по дело

A

срещу

Finanzamt M

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: E. Regan, председател на състава, D. Gratsias (докладчик), M. Ilešič, I. Jarukaitis, и Z. Csehi, съдии,

генерален адвокат: P. Pikamäe,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за германското правителство, от J. Möller и R. Kanitz, в качеството на представители,

–        за чешкото правителство, от O. Serdula, M. Smolek, и J. Vláčil, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от R. Pethke и V. Uher, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 167, 168 и 178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1), изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г. (ОВ L 189, 2010 г., стр. 1) (наричана по-нататък „Директива 2006/112“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между A и Finanzamt M (Данъчна служба М, Германия) (наричана по-нататък „данъчната администрация“) по повод на отказ да се признае правото на приспадане на данъка върху добавената стойност (ДДС), платен по получени доставки във връзка с придобиването на превозни средства, извършено през данъчната 2011 година.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Съгласно член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, съдържащ се в глава 1, озаглавена „Доставка на стоки“, от дял IV, озаглавен на свой ред „Облагаеми сделки“, прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисионна, се разглежда като доставка на стоки.

4        Член 167 от посочената директива, намиращ се в глава 1, озаглавена „Възникване и обхват на правото на приспадане“ от дял X, озаглавен от своя страна „Приспадане на данъка“, предвижда:

„Правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем“.

5        Член 168 от посочената директива, съдържащ се в същата глава 1, предвижда:

„Доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава членка, в която извършва тези сделки да приспадне следното от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати:

а)      дължимия или платен ДДС в тази държава членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице;

[…]“.

6        Съгласно член 178 от същата директива, съдържащ се в глава 4, озаглавена „Правила, регулиращи правото на приспадане“, от посочения дял X:

„За да може да упражни правото си на приспадане, данъчнозадълженото лице трябва да отговаря на следните условия:

а)      за целите на приспадане съгласно член 168, буква а), по отношение на доставката на стоки или услуги, то трябва да притежава фактура, изготвена в съответствие с дял XI, глава 3, раздели 3—6;

[…]“.

7        Член 203 от Директива 2006/112, съдържащ се в глава 1, озаглавена „Задължение за плащане“, от дял XI от тази директива, от своя страна, озаглавен „Задължение на данъчнозадължените лица и на някои данъчно незадължени лица“, гласи:

„ДДС е дължим от всяко лице, което начислява ДДС във фактура“.

8        Член 273 от посочената директива, съдържащ се в глава 7, озаглавена „Други разпоредби“, от дял XI, гласи следното:

„Държавите членки могат да наложат други задължения, които те считат за необходими за осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане, при спазване на условието за равнопоставено третиране между вътрешни сделки и сделки, извършвани между държави членки от данъчнозадължени лица и при условие че такива задължения не пораждат в търговията между държавите членки формалности, свързани с преминаването на границите.

Възможността за избор по първа алинея не може да се използва за налагане на допълнителни задължения към тези, установени в глава 3“.

 Германското право

9        Член 3, параграф 3 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота, наричан по-нататък „UStG“) гласи:

„При сделките въз основата на комисионен договор (член 383 от Handelsgesetzbuch (Търговски кодекс) е налице доставка между комитента и комисионера. За получател на доставката при комисионния договор за продажба се счита комисионерът, а при комисионният договор за покупка — комитентът“.

10      Член 15, параграф 1 от UStG в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите по главното производство, предвижда:

„Данъчнозадълженото лице има право да приспада следните данъчни кредити:

1)      дължимият по закон данък за доставки на стоки и услуги, които са извършени от друго данъчнозадължено лице за нуждите на неговото предприятие. За да упражни правото си да приспада данъчен кредит, предприемачът трябва да притежава фактура, издадена в съответствие с членове 14 и 14a. […]“.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

11      През 2011 г. A, търговец и жалбоподател в главното производство, купува за нуждите на своето предприятие от C, който се представя за W, употребяван автомобил (наричан по-нататък „спорният автомобил“). W е знаел, че C се представял за него и бил съгласен с това. C издава на W фактура за доставката на спорния автомобил за сумата от 52 100,84 EUR, плюс ДДС в размер на 9 899,16 EUR, а W в последствие издава на жалбоподателя в главното производство фактура в размер на 64 705,88 EUR, плюс ДДС в размер на 12 294,12 EUR. W предоставя тази фактура на C, който от своя страна я предава на жалбоподателя в главното производство.

12      A изплаща на C общо 77 000 EUR, съответстващи на 64 705,88 EUR за стойността на стоката и 12 294,12 EUR за дължимия върху нея ДДС. C изцяло задържа посочените суми за себе си. В счетоводната отчетност и в данъчните си декларации C отчита продажна цена в размер на 52 100,84 EUR, плюс ДДС в размер на 9899,16 EUR ДДС, посочена в издадената от него фактура на W. Вследствие на това C заплаща само данъкът в следващия се от това размер, а именно 9899,16 EUR. От своя страна, W не отчита операцията нито в счетоводната си отчетност, нито в данъчните си декларации, нито пък внесъл данък във връзка с това.

13      За покупката на спорния автомобил A претендира право на данъчен кредит в размер на 12 294,12 EUR за платения по получени доставки ДДС. От своя страна, данъчната администрация счита, че A не може да упражни правото си на приспадане за каквато и да било сума, платена като ДДС по получени доставки, тъй като не е можел да не знае за извършената от C данъчна измама.

14      Запитващата юрисдикция счита, че предвид настъпването на няколко събития, които тя квалифицира като „необичайни“, A е трябвало да провери самоличността на съдоговорителя си. Тази проверка е щяла да му позволи да установи, от една страна, че C умишлено е прикривал самоличността си, което не можело да има друга цел освен извършването на измама с дължимия при продажбата на спорния автомобил ДДС, и от друга страна, че W не е имал намерение да изпълни данъчните си задължения.

15      Според запитващата юрисдикция условията, предвидените в член 15, параграф 1, първо изречение, точка 1 от UStG, свързани с приспадането на ДДС по получени доставки, са налице по отношение на сумата от 12 294,12 EUR, посочена като ДДС във фактурата, издадена на W за A. Съгласието на W за действията на C означавало, че посочените двама оператори са обвързани от нетипична комисиона за продажба, в смисъл че комитентът, а именно C, е и представител на комисионера W. Ето защо следва да се приеме, че на първо време C е доставил спорния автомобил на W, а впоследствие W е доставил този автомобил на А.

16      Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно практиката на Bundesfinanzhof (Федерален финансов съд, Германия) на A може да бъде отказано приспадане на сумата от 12 294,12 EUR, въпреки че, първо, размерът на извършената от C измама с ДДС е бил само 2394,96 EUR, и второ, че разликата между действително платения данък и дължимия данък, ако сделките бяха редовни, възлиза именно на последния посочен размер.

17      Запитващата юрисдикция обаче счита, че приспадането на ДДС по получени доставки трябва да бъде отказано само доколкото e необходимо, за да се компенсира загубата на данъчни приходи, причинена от измамно поведение. При това положение запитващата юрисдикция отбелязва също, че съгласно определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf (C-108/20, EU:C:2021:266, т. 35), отказът на правото на приспадане на ДДС по получени доставки не зависи от това дали участващият в данъчна измама е извлякъл определено данъчно или икономическо предимство, а има за цел да възпрепятства сделките с цел измама, отнемайки възможността да бъдат реализирани на пазара стоките и услугите, предмет на сделка, която е част от измама.

18      При тези условия запитващата юрисдикция клони в полза на ограничаване на отказа на правото на приспадане на ДДС по получени доставки до понесената от държавата данъчна вреда. Тази вреда трябвало да се изчисли чрез сравняване на размера на дължимия по закон данък за всички доставки с размера на действително платения данък. Съгласно този подход А имал право да приспадне сумата от 9899,16 EUR за данъка, който е платил по получени доставки. Единствено приспадането, отнасящо се до излишъка, а именно сумата от 2 394,96 EUR, съответствало на понесената от държавата данъчна вреда.

19      При тези обстоятелства Finanzgericht Nürnberg (Финансов съд Нюрнберг, Германия) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

1)      Може ли на втория приобретател на стока да бъде отказано право да приспада данъчен кредит във връзка с нейното придобиване, тъй като той е трябвало да знае, че при първото прехвърляне първоначалният продавач е извършил измама с ДДС, въпреки че и първият приобретател е знаел, че първоначалният продавач е извършил измама с ДДС при първото прехвърляне?

2)      При утвърдителен отговор на първия въпрос: следва ли отказът да се признае право на приспадане на данъчен кредит по отношение на втория приобритател да бъде ограничен до размера на причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи вследствие на извършената данъчна измама?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос: следва ли причинената на държавния бюджет загуба на данъчни приходи да се изчислява

а)      чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително определения данък,

б)      чрез сравняване на законово дължимия данък във веригата от доставки с действително платения данък, или

в)      по някакъв друг начин?

 По преюдициалните въпроси

 Предварителни бележки

20      Въпреки че при формулирането на трите си въпроса запитващата юрисдикция не е посочила конкретна разпоредба от Директива 2006/112, нито общ правен принцип, от запитването ѝ все пак следва, че въпросите на тази юрисдикция се отнасят до тълкуването на членове 167 и 168 от тази директива, разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамите, който е общ принцип на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 април 2021 г., Granarolo, C-617/19, EU:C:2021:338, т. 63).

21      В това отношение в самото начало следва да се припомни, че правото на данъчнозадължените лица да приспаднат от ДДС, на който са платци, дължимия или платения ДДС за закупени от тях стоки и за получени от тях услуги, представлява основен принцип на общата система на ДДС. Следователно, предвиденото в член 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, когато материалноправните и формалните изисквания или условия, от които това право зависи, са изпълнени от желаещите да го упражнят данъчнозадължени лица (вж. в този смисъл решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 31).

22      По-специално, режимът на приспадане цели да облекчи изцяло предприемача от тежестта на ДДС, който е дължим или платен във връзка с всички негови икономически дейности. Следователно общата система на ДДС гарантира неутралност от гледна точка на данъчната тежест на всички икономически дейности, независимо от техните цели и резултати, при условие че самите тези дейности по принцип подлежат на облагане с ДДС (решение от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 39).

23      Освен това, въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби на определени стоки е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Всъщност ДДС се прилага спрямо всяка сделка в процеса на производство и разпространение, като се приспада ДДС, начислен пряко върху различните елементи на себестойността (решение от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 40).

24      При това положение борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, така че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Следователно националните органи и юрисдикции имат право да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 21, и решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 45 и цитираната съдебна практика).

25      Правото на приспадане трябва да бъде отказано не само когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, но и когато се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва или най-малкото улеснява сделка, която е част от измама с ДДС. Всъщност за целите на Директива 2006/112 такова данъчнозадължено лице следва да се счита за участник в измамата или лице, което я улеснява, без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на облагаемите сделки, извършени от него впоследствие (вж. в този смисъл определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 22 и 23, и решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 46 и 47, и цитираната съдебна практика).

26      За сметка на това отказът да се признае това право на данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика, или че друга сделка, която е част от веригата от доставки преди или след извършената от посоченото данъчнозадължено лице, е опорочена от измама с ДДС, не е съвместима с предвидения в Директива 2006/112 режим на приспадане. Установяването на режим на обективна отговорност би надхвърлило необходимото за защита на държавния бюджет (определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 25 и решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 49).

27      Съгласно член 273 от Директива 2006/112 държавите членки могат да приемат мерки, за да осигурят правилното събиране на ДДС и да предотвратяват измамите. По-специално при липсата на правна уредба на Съюза по този въпрос държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, в случай че не са спазени условията, предвидени от законодателството на Съюза, за упражняване на правото на приспадане на ДДС (решение от 15 април 2021 г., Grupa Warzywna, C-935/19, EU:C:2021:287, т. 25).

28      Именно в светлината на тези съображения следва да се разгледат различните въпроси, поставени от запитващата юрисдикция.

 По първия въпрос

29      С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 167 и 168 от Директива 2006/112, разглеждани в светлината на принципа на забрана на измамата, трябва да се тълкуват в смисъл, че на втория приобретател на стока може да бъде отказано право на приспадане на платения по получени доставки ДДС, когато последният е знаел или е трябвало да знае, че това придобиване е свързано с измама с ДДС, извършена от първоначалния продавач при първата продажба, дори когато първият купувач, на свой ред, е знаел за тази измама.

30      Както следва от точка 26 от настоящото решение, самият факт, че данъчнозадълженото лице е придобило стоки или услуги, въпреки че е знаело или е трябвало да знае, че с това придобиване участва в сделка, част от измама с ДДС, извършена нагоре по веригата от доставки на стоки или услуги, за целите на Директива 2006/112 се счита за участие в тази измама. Единственото позитивно действие, което е определящо за обосноваването на отказ да се признае право на приспадане в подобна ситуация, е придобиването на тези стоки или услуги. Това придобиване улеснява измамата, като позволява продажбата на съответните стоки, което е достатъчно, за да доведе до отказ на правото на приспадане на платения ДДС (вж. в този смисъл определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 26 и 34).

31      От това следва, че когато е надлежно установено, че вторият приобретател е знаел или е трябвало да знае, че е налице измама с ДДС, извършена от първоначалния продавач, което запитващата юрисдикция следва да провери по главното производство, обстоятелството, че и първият приобретател на стока е знаел и е улеснил извършената от първоначалния продавач измама, не е пречка на втория купувач да бъде отказано право на приспадане на ДДС, платен във връзка със сделка, която е част от тази измама или извършена от участник надолу по веригата на доставки по тази сделка.

32      Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че членове 167 и 168 от Директива 2006/112, разглеждани в светлината на принципа на забрана на измамата, трябва да се тълкуват в смисъл, че на втория приобретател на стока може да бъде отказано право на приспадане на платения по получени доставки ДДС с мотива, че е знаел или е трябвало да знае за съществуването на измама с ДДС, извършена от първоначалния продавач при първата продажба, дори когато първият купувач, на свой ред, е знаел за тази измама.

 По втория въпрос

33      С втория си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали членове 167 и 168 от Директива 2006/112, разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамата, трябва да се тълкуват в смисъл, че на втория приобретател на стока, която на етап преди придобиването, е била част от сделка с измамна цел, отнасяща се само до част от ДДС, който държавата има право да събере, може да бъде отказано правото на приспадане на ДДС, платен във връзка с тази сделка, изцяло или само до размера на сумата, която е предмет на извършената измама, довела до данъчна щета, когато е знаел или е трябвало да знае, че това придобиване е свързано с измама.

34      В това отношение следва да се припомни, от една страна, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, така че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза. Следователно, националните органи и юрисдикции имат право да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба (определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 21, и решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 45 и цитираната съдебна практика).

35      Що се отнася до измамата, съгласно постоянната съдебна практика, правото на приспадане трябва да бъде отказано не само когато самото данъчнозадължено лице извършва измама, но и когато се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от измама с ДДС. Действително, с оглед на целите на Директива 2006/112 такова данъчнозадължено лице следва да се счита за участник в измамата, без значение дали извлича печалба от препродажбата на стоките или от използването на услугите в рамките на облагаемите сделки, извършени от него впоследствие, тъй като в такава ситуация това данъчнозадължено лице подпомага извършителите на измамата и става техен съучастник (определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 22 и 23, и решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 46 и 47 и цитираната съдебна практика).

36      От друга страна, следва да се подчертае, че отказът да се признае правото на приспадане на ДДС, платен по получени доставки от жалбоподателя в главното производство, трябва да се отдели от санкциите, които държавата членка може да предвиди съгласно член 273 от Директива 2006/112. Несъмнено измамите следва да бъдат наказвани именно в рамките на прилагането на санкциите, определени от държавите членки за възпиране на незаконосъобразно поведение в областта на данъчното облагане (вж. в този смисъл решение от 1 юли 2021 г., Tribunal Económico Administrativo Regional de Galicia, C-521/19, EU:C:2021:527, т. 26 и 38).

37      Въпреки това, в съответствие с хармонизирания режим на ДДС националните административни и съдебни органи могат да откажат да признаят правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или, че данъчнозадълженото лице, на което стоките или услугите, на които се основава правото на приспадане, са били доставени, е знаело или е трябвало да знае, ако беше извършило проверките, които могат разумно да се изискват от всеки икономически оператор, че сделката, в която е участвало, е свързана с измама (вж. в този смисъл по-специално решение от 21 юни 2012 г., Mahagében и Dávid, C-80/11 и C-142/11, EU:C:2012:373, т. 53, 54 и 59).

38      Тъй като незнанието за наличието на измама, опорочила облагаемата сделка, даваща право на приспадане, независимо от извършването на проверките, които разумно могат да се изискват от всеки икономически оператор, представлява имплицитно материалноправно условие за правото на приспадане на данъчнозадължено лице, което не отговаря на това условие, правото на приспадане трябва да му бъде отказано изцяло (вж. в този смисъл определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 24, 31 и 33).

39      Този извод се потвърждава от целите, преследвани със задължението на националните административни и съдебни органи да откажат право на приспадане, когато данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката е част от измама. Всъщност, както следва от практиката на Съда, това изискване има за цел по-специално да задължи данъчнозадължените лица да полагат дължимата грижа, която може разумно да се изисква при всяка икономическа операция, за да се гарантира, че извършваните от тях сделки не водят до участие в данъчна измама (вж. в този смисъл определение от 14 април 2021 г., Finanzamt Wilmersdorf, C-108/20, EU:C:2021:266, т. 28 и цитираната съдебна практика).

40      Подобна цел обаче не би могла да бъде ефикасно постигната, ако отказът да се признае право на приспадане е ограничен само до частта от сумите, изплатени за дължимия ДДС, съответстващи на сумата, предмет на измамата, доколкото по този начин данъчнозадължените лица биха били насърчени единствено да предприемат подходящи мерки, за да ограничат последиците от евентуална измама, но не и такива, които позволяват да се гарантира, че извършваните от тях сделки не водят до участие или улесняване на данъчна измама.

41      Впрочем Съдът вече е имал повод да постанови, че фактът, че данъчнозадължено лице е придобило стоки или услуги, въпреки че е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги участва в сделка, която е част от извършена нагоре по веригата измама, е достатъчен, за да се приеме, че това данъчнозадължено лице е участвало в тази измама и да го лиши от правото на приспадане, без да е необходимо да се доказва съществуването на риск от загуба на данъчни приходи (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU:C:2021:910, т. 56).

42      Ето защо на втория въпрос следва да се отговори, че членове 167 и 168 от Директива 2006/112, разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамата, трябва да се тълкуват в смисъл, че на втория приобретател на стока, която на етап преди придобиването, е била част от сделка с измамна цел, отнасяща се само до част от ДДС, който държавата има право да събере, може да бъде отказано изцяло правото на приспадане на платен по получени доставки ДДС, когато е знаел или е трябвало да знае, че това придобиване е свързано с измама.

 По третия въпрос

43      Предвид отговора на първия въпрос, не е необходимо да се отговаря на третия въпрос.

 По съдебните разноски

44      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)      Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамата,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

на втория приобретател на стока може да бъде отказано право на приспадане на платения по получени доставки ДДС с мотива, че е знаел или е трябвало да знае за съществуването на измама с ДДС, извършена от първоначалния продавач при първата продажба, дори когато първият купувач, на свой ред, е знаел за тази измама.

2)      Членове 167 и 168 от Директива 2006/112/ЕО, изменена с Директива 2010/45/ЕС, разглеждани в светлината на принципа за забрана на измамата,

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

на втория приобретател на стока, която на етап преди придобиването е била част от сделка с измамна цел, отнасяща се само до част от данъка върху добавената стойност (ДДС), който държавата има право да събере, може да бъде отказано изцяло правото на приспадане на платен по получени доставки ДДС, когато е знаел или е трябвало да знае, че това придобиване е свързано с измама.

Подписи

*      Език на производството: немски.