Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)

17 май 2023 година(*)

„Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Режим за облагане на маржа на печалбата — Член 311 — Понятието „стоки втора употреба“ — Превозни средства извън употреба, продавани за части“

По дело C-365/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour de cassation (Касационен съд, Белгия) с акт от 16 май 2022 г., постъпил в Съда на 7 юни 2022 г., в рамките на производство по дело

IT

срещу

État belge

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: M. Safjan (докладчик), председател на състава, N. Jääskinen и M. Gavalec, съдии,

генерален адвокат: L. Medina,

секретар: A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за белгийското правителство, от P. Cottin, J.-C. Halleux и C. Pochet, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от F. Clotuche-Duvieusart и J. Jokubauskaitė, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7, наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между IT и État belge (белгийската държава) относно отказа на белгийската данъчна администрация да приложи режима за облагане на маржа на печалбата по отношение на някои извършени от IT продажби на превозни средства.

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 311, параграф 1 от Директивата за ДДС предвижда:

„За целите на настоящата глава и без да се засягат други разпоредби на Общността, се прилагат следните дефиниции:

1)      „стоки втора употреба“ са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, различни от произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети и различни от благородни метали или скъпоценни камъни, както са дефинирани от държавите членки.

[…]

5)      „данъчнозадължен дилър“ означава всяко данъчнозадължено лице, което в процеса на икономическата си дейност и с цел да ги препродаде, закупува, или прилага за целите на своята дейност, или внася, стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети независимо от това, дали данъчнозадълженото лице действа от свое собствено име или от името на друго лице, в съответствие с договор, по който е дължима комисиона за покупката или продажбата.

[…]“.

4        Съгласно член 313, параграф 1 от Директивата за ДДС:

„По отношение на доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, извършвана от данъчнозадължени дилъри, държавите членки прилагат специален режим за данъчно облагане на маржа на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър в съответствие с разпоредбите на настоящия подраздел“.

5        Член 314 от Директивата за ДДС гласи:

„Режимът за облагане на маржа на печалбата се прилага по отношение на доставките от данъчнозадължен дилър на стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети, когато тези стоки са му били доставени в рамките на Общността от едно от следните лица:

а)      данъчно незадължено лице;

б)      друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е освободена от данък в съответствие с член 136;

в)       друго данъчнозадължено лице, дотолкова доколкото доставката на стоки от това данъчнозадължено лице е обхваната от режима за освобождаване от данък на малки предприятия, предвиден в членове 282—292, и е свързана с дълготрайни активи;

г)      друг данъчнозадължен дилър, доколкото ДДС се прилага по отношение на доставката на стоки от този друг данъчнозадължен дилър в съответствие с настоящия режим за маржа на печалбата“.

6        Член 315 от Директивата за ДДС предвижда:

„Данъчната основа по отношение на доставката на стоки, както е посочено в член 314, е маржът на печалбата, получена от данъчнозадължения дилър, минус размера на ДДС върху маржа на печалбата.

Маржът на печалбата на данъчнозадължения дилър е равен на разликата между продажната цена, начислена от данъчнозадължения дилър за стоките, и покупната цена“.

 Белгийското право

7        Член 58, параграф 4 от Code de la taxe sur la valeur ajoutée (Кодекс за данъка върху добавената стойност) и член 1 от Arrêté royal n° 53 du 23 décembre 1994 relatif au régime particulier d’imposition de la marge bénéficiaire applicable aux biens d’occasion, objets d’art, de collection ou d’antiquité, transposent ces dispositions (Кралски указ № 53 от 23 декември 1994 г. за специалния режим на облагане на маржа на печалбата, приложим за стоки втора употреба, произведения на изкуството, колекционерски предмети и антикварни предмети) транспонират в белгийското право членове 311 и 313 от Директивата за ДДС.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

8        От 1 октомври 2013 г. IT е регистриран по ДДС за професионална дейност по продажба на употребявани превозни средства и превозни средства за скрап. В рамките на тази дейност той в частност купува от застрахователни дружества изведени от експлоатация, т.е. напълно бракувани превозни средства и ги препродава на трети лица за скрап или „за части“.

9        През 2015 г. спрямо IT е извършена ревизия, вследствие на която е издаден акт за установяване на задължения поради нарушения на правилата за приспадане на ДДС и на режима за облагане на маржа на печалбата. На основание на националните разпоредби за транспониране на членове 311 и 313 от Директивата за ДДС данъчната администрация решава да изключи от режима за облагане на маржа на печалбата фактурите, в които присъства изразът „автомобили, продадени за части“, или които се отнасят до скрап.

10      IT обжалва това решение по съдебен ред, като чрез позоваване на решение на Съда от 18 януари 2017 г., Sjelle Autogenbrug (C-471/15, EU:C:2017:20), по-специално поддържа, че продаваните „за части“ превозни средства представляват „стоки втора употреба“ по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС.

11      С решение от 1 март 2019 г. Cour d’appel de Liège (Апелативен съд Лиеж, Белгия) отхвърля претенциите на IT. Той отбелязва, че решението от 18 януари 2017 г., Sjelle Autogenbrug (C-471/15, EU:C:2017:20), се отнася не — както в настоящия случай — до превозни средства, препродавани „за части“, без последните изобщо да са индивидуализирани, а до части, които самият данъчнозадължен дилър е демонтирал от превозни средства извън употреба и е препродал като такива. По-нататък тази юрисдикция приема, че следва да се провери дали процесните по главното производство превозни средства са запазили характеристиките, които са имали, когато са били нови, за да могат да бъдат използвани отново в същия вид или след ремонт, и дали следователно могат да бъдат квалифицирани като „стоки втора употреба“ по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС.

12      Според посочената юрисдикция, от една страна, очевидно не е такъв случаят с превозните средства, продадени от IT „за части“, тъй като, обективно погледнато, изразът „за части“ свидетелства, че тези превозни средства по принцип вече не могат да се използват отново в същия вид и че трябва да се отчетат обективните обстоятелства, при които са осъществени сделките по препродажба. От друга страна, тя приема, че що се отнася до превърналите се в скрап превозни средства, те също не могат да бъдат квалифицирани като „стоки втора употреба“, понеже няма как да бъдат използвани отново като запазили характеристиките, които са имали, когато са били нови, доколкото използването им може да се сведе само до оползотворяването на някои от частите и материалите, от които са съставени.

13      След като IT обжалва въззивното решение пред Cour de cassation (Касационен съд, Белгия), запитващата юрисдикция, последната иска да се установи дали възприетото от въззивния съд тълкуване на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС е правилно.

14      При тези обстоятелства Cour de cassation (Касационният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 311, параграф 1, точка 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че излезли от употреба моторни превозни средства, придобити от предприятие за продажба на употребявани превозни средства и превозни средства за скрап от лицата, посочени в член 314 от Директивата, които са предназначени за продажба „за части“, без частите да са били отделени, представляват стоки втора употреба по смисъла на тази разпоредба?“.

 По преюдициалния въпрос

15      С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че окончателно излезлите от употреба автомобили, които дадено предприятие е придобило от лица по член 314 от Директивата за ДДС и които са предназначени за продажба „за части“, без частите да са били отделени от тях, представляват стоки втора употреба по смисъла на първата от тези разпоредби.

16      Най-напред е уместно да се уточни, че както от изложението на фактите, така и от поставения въпрос е видно, че придобитите от IT превозни средства са изведени от експлоатация, т.е. напълно бракувани превозни средства, и следователно са окончателно излезли от употреба. При тези условия и видно и от акта за преюдициално запитване, тези превозни средства могат да бъдат препродадени само за скрап или за последващо използване на частите, от които се състоят („препродажба за части“), а не за да бъдат отново използвани в същия вид или за да бъдат ремонтирани, с уточнението, че въпросът на запитващата юрисдикция се отнася само до хипотезата на препродажба за части.

17      В светлината на това предварително съображение следва да се припомни, че съгласно член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС „стоки втора употреба“ са движими материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт“.

18      В тази насока Съдът е постановил, че това понятие включва движимите материални вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, с произход от друга вещ, в която са били инкорпорирани като съставни части, и че за квалифицирането като „стока втора употреба“ се изисква единствено използваната стока да е запазила характеристиките, които е имала, когато е била нова, и поради това да може да се използва отново в същия вид или след ремонт (вж. по-специално решение от 18 януари 2017 г., Sjelle Autogenbrug, C-471/15, EU:C:2017:20, т. 31 и 32).

19      Освен това Съдът отбелязва също, че прилагането на режима за облагане на маржа на печалбата не предполага непременно идентичност между закупената и продадената вещ. По-специално Съдът потвърждава, че този режим се прилага при препродажба на отделени части, които самото данъчнозадължено лице е демонтирало от придобито от него превозно средство, излязло от употреба, доколкото превозното средство се състои от съвкупност от части, които са били монтирани и могат да се демонтират и препродадат в същия вид или след ремонт (вж. по-специално решение от 18 януари 2017 г., Sjelle Autogenbrug, C-471/15, EU:C:2017:20, т. 36 и 37).

20      Вярно е, че за разлика от делото, по което е постановено посоченото по-горе решение, особеност на главното производство е, че самият данъчнозадължен дилър не е демонтирал частите на придобитото от него превозно средство, окончателно излязло от употреба, за да ги препродаде, а е препродал превозното средство в този му вид „за части“, т.е. с оглед на последваща експлоатация на частите на това превозно средство като отделени части.

21      Както обаче по същество посочва Европейската комисия в писменото си становище, тази разлика няма как да доведе до извода, че съображенията на Съда в решение от 18 януари 2017 г., Sjelle Autogenbrug (C-471/15, EU:C:2017:20), не биха могли да се приложат към случай като разглеждания в главното производство.

22      Важно е да се отчете отбелязаният в точка 16 от настоящото решение факт, че всъщност превозните средства, придобити от данъчнозадължен дилър като IT, са окончателно излезли от употреба и следователно не могат да бъдат препродадени, за да бъдат отново използвани в същия вид или ремонтирани. След като самото превозно средство в качеството си на движима материална вещ по дефиниция не е годно за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС, за да се определи дали това превозно средство може да се смята за стока втора употреба и оттам да се ползва от режима за облагане на маржа на печалбата, следва да се отчетат само елементите на това превозно средство, които в рамките на препродажба от данъчнозадължения дилър на други лица са годни за такава по-нататъшна употреба.

23      Тълкуване, което позволява превозно средство, окончателно излязло от употреба, като стока втора употреба да попада в обхвата на режима за облагане на маржа на печалбата, тъй като някои от съставните му части са годни за по-нататъшна употреба, е в съответствие с целта на този режим, която — видно от съображение 51 от Директивата за ДДС — е по-специално да се предотврати двойното данъчно облагане, до което може да се стигне поради факта, от една страна, че продажната цена на тези съставни части включва вече ДДС, който е бил платен преди това при покупката на превозното средство от лице, попадащо в хипотезата по член 314 от тази директива, и от друга страна, че нито това лице, нито данъчнозадълженият дилър могат да приспаднат тази сума (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2017 г., Sjelle Autogenbrug, C-471/15, EU:C:2017:20, т. 39 и 40 и цитираната съдебна практика).

24      За да установи дали в случая за препродадените от IT превозни средства може да се приложи режимът за облагане на маржа на печалбата, запитващата юрисдикция ще трябва да провери в съответствие със съдебната практика, припомнена в точка 18 от настоящото решение, дали тези превозни средства все още са имали съставни части, запазили характеристиките, които са имали като нови, така че да могат да бъдат използвани отново в този си вид или след ремонт.

25      Освен това запитващата юрисдикция ще трябва да се увери, че посочените превозни средства в действителност не са продадени, за да бъдат просто унищожени или преработени в друга вещ. Всъщност превозното средство, на което съставните части, запазили характеристиките си, които са имали като нови, не са демонтирани от купувача, за да бъдат отново използвани в този си вид или след ремонт, не остава в своя икономически цикъл и следователно не би могло да се ползва от режима за облагане на маржа на печалбата (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2018 г., E LATS, C-154/17, EU:C:2018:560, т. 34).

26      В рамките на тази проверка запитващата юрисдикция ще трябва да отчете всички обективни обстоятелства, при които е осъществена сделката по препродажба. Видно от практиката на Съда, всъщност съдържащите се в Директивата за ДДС понятия са обективни и се прилагат независимо от целите и резултатите на съответните сделки (решение от 11 юли 2018 г., E LATS, C-154/17, EU:C:2018:560, т. 35 и цитираната съдебна практика).

27      Действително, освен в изключителни случаи, отчитането на намерението на данъчнозадължено лице, което участва в сделката, е в разрез с целите на общата система на ДДС, но за сметка на това запитващата юрисдикция може да вземе предвид обективни обстоятелства като представянето и състоянието на превозните средства, предмета на договора, стойността, на която тези превозни средства са продадени, метода на фактуриране или пък икономическата дейност на лицето, придобило посочените превозни средства (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2018 г., E LATS, C-154/17, EU:C:2018:560, т. 36 и 37 и цитираната съдебна практика).

28      С оглед на изложеното дотук на поставения въпрос следва да се отговори, че член 311, параграф 1, точка 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че окончателно излезлите от употреба автомобили, които дадено предприятие е придобило от лица по член 314 от Директивата за ДДС и които са предназначени за продажба „за части“, без частите да са били отделени от тях, представляват стоки втора употреба по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от посочената директива, когато, от една страна, в тях още се съдържат части, запазили характеристиките, които са имали, когато са били нови, така че да могат да бъдат използвани отново в този си вид или след ремонт, и от друга, е установено, че тези превозни средства са останали в икономическия си цикъл поради такова повторно използване на частите.

 По съдебните разноски

29      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

Член 311, параграф 1, точка 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

трябва да се тълкува в смисъл, че:

окончателно излезлите от употреба автомобили, които дадено предприятие е придобило от лица по член 314 от тази директива и които са предназначени за продажба „за части“, без частите да са били отделени от тях, представляват стоки втора употреба по смисъла на член 311, параграф 1, точка 1 от посочената директива, когато, от една страна, в тях още се съдържат части, запазили характеристиките, които са имали, когато са били нови, така че да могат да бъдат използвани отново в този си вид или след ремонт, и от друга, е установено, че тези превозни средства са останали в икономическия си цикъл поради такова повторно използване на частите.

Подписи

*      Език на производството: френски.