Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (девети състав)
18 януари 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Член 30, първа алинея — Член 60 — Член 71, параграф 1 — Място на облагаемите сделки — Стоки, въведени на митническата територия на Европейския съюз в една държава членка в нарушение на митническите правила и след това превозени в друга държава членка — Място на възникване на ДДС при внос — Национална разпоредба, която препраща към митническата правна уредба на Съюза“
По дело C-791/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия) с акт от 6 декември 2022 г., постъпил в Съда на 28 декември 2022 г., в рамките на производство по дело
G.A.
срещу
Hauptzollamt Braunschweig,
СЪДЪТ (девети състав),
състоящ се от: O. Spineanu-Matei (докладчик), председател на състава, J.-C. Bonichot и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за G.A., от A. Fetzer, Rechtsanwalt,
– за Европейската комисия, от F. Behre, J. Jokubauskaitė и M. Salyková, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 30 и 60 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между G.A. и Hauptzollamt Braunschweig (Главна митническа служба Брауншвайг, Германия) относно облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) при нередовен внос на цигари в Европейския съюз.
Правна уредба
Правото на Съюза
Директива 2006/112
3 Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 с ДДС се облагат по-специално следните сделки:
„[…]
г) вносът на стоки“.
4 Член 30, първа алинея от тази директива гласи:
„Внос на стоки“ означава въвеждането в [Европейския съюз] на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член [29] от Договора [за функционирането на ЕС]“.
5 Дял V от посочената директива е озаглавен „Място на облагаемите сделки“ и в глава 4 от него, озаглавена „Място на внос на стоки“, се съдържа член 60, който предвижда:
„Мястото на внос на стоки е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в [Съюза]“.
6 Дял VI от същата директива е озаглавен „Данъчно събитие и изискуемост на ДДС“ и в глава 4 от него, озаглавена „Внос на стоки“, се съдържа член 70, който гласи:
„Данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат“.
7 Член 71 от Директива 2006/112, който се съдържа в същата глава 4, гласи:
„1. Когато при въвеждането в [Съюза] стоките се поставят в един от режимите или положенията, посочени в членове 156, 276 и 277 или в режим на временен внос, с пълно освобождаване от вносно мито, или под външен транзитен режим, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем само когато стоките престанат да бъдат в обхвата на приложение на тези режими или положения.
Въпреки това, когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, […] данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.
2. Когато внесените стоки не подлежат на облагане с някой от налозите, посочени в параграф 1, втора алинея по отношение на данъчното събитие и момента, когато ДДС става изискуем, държавите членки прилагат разпоредбите, които са в сила за управляването на митните сборове“.
Митническият кодекс
8 Член 202 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58), изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г. (ОВ L 311, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 13, стр. 12, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) предвижда:
„1. Вносно митническо задължение възниква при:
a) неправомерно въвеждане на митническата територия на [Съюза] на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове; или
[…]
По смисъла на този член неправомерно въвеждане е всяко въвеждане при нарушаване на членове 38—41, както и на член 177, второ тире.
2. Митническото задължение възниква в момента на неправомерното въвеждане на стоките.
3. Длъжникът е:
– лицето, извършило неправомерното въвеждане на стоките,
– лицата, участвали в неправомерното въвеждане на стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че въвеждането е неправомерно, и
– лицата, придобили или задържали стоките, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят към момента на придобиване или получаване на стоките, че те са въведени неправомерно“.
9 Член 215, параграф 4 от Митническия кодекс гласи:
„Ако митническите власти установят, че по силата на член 202 е възникнало митническо задължение в друга държава членка, то митническото задължение се счита за възникнало в държавата членка, в която е било констатирано възникването на митническото задължение, когато размерът на задължението не надхвърля 5 000 [евро]“.
Германското право
10 Член 21, параграф 2 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота), в редакцията му, публикувана на 21 февруари 2005 г. (BGBl. 2005 I, стр. 386), предвижда:
„По отношение на данъка върху оборота при внос се прилагат съответно разпоредбите относно митата;
[…]“.
Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос
11 На 29 септември 2012 г. G.A., който живее в Полша, купува на пазар в тази държава членка общо 43 760 къса цигари само с украински и беларуски бандероли. Без да уведоми митническите органи, G.A. превозва цигарите до място, намиращо се в близост до Брауншвайг (Германия), където на 2 октомври 2012 г. ги предава на германски купувач. При това G.A. е арестуван, а цигарите са конфискувани и впоследствие са унищожени.
12 Hauptzollamt Braunschweig (Главна митническа служба Брауншвайг, Германия) счита, че цигарите са въведени неправомерно на митническата територия на Съюза, поради което приема, че на основание член 202, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс е възникнало митническо задължение, по което на основание член 202, параграф 3, трето тире от същия кодекс длъжник е G.A. Освен това според тази митническа служба ДДС при вноса е възникнал в случая в Германия на основание член 21, параграф 2 от Закона за данъка върху оборота. С оглед на това на 3 февруари 2015 г. тази служба издава акт за установяване на задължение за ДДС в размер на 2 006,38 евро.
13 G.A. подава жалба по административен ред срещу този акт и след отхвърлянето ѝ подава жалба за отмяна пред запитващата юрисдикция — Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург, Германия).
14 Тъй като спорът, с който е сезирана, се отнася по-специално до въпроса дали в случая ДДС при вноса е възникнал в Германия, запитващата юрисдикция иска да установи въз основа на какви правила трябва да определи мястото на възникване на този данък.
15 Според запитващата юрисдикция мястото на внос на цигарите е в Полша, тъй като именно на територията на тази държава членка те са влезли в икономическия оборот на Съюза. Затова германските митнически органи биха били компетентни да установят и съберат ДДС при вноса само ако въз основа на правна фикция се приеме, че мястото на възникване на този данък е Германия. Запитващата юрисдикция отбелязва, че член 21, параграф 2 от Закона за данъка върху оборота предвижда приложимост по аналогия на член 215, параграф 4 от Митническия кодекс, съгласно който митническото задължение се счита за възникнало в държавата членка, в която е било констатирано възникването на митническото задължение, когато размерът на задължението не надхвърля 5 000 евро. При това положение запитващата юрисдикция има съмнения относно съответствието на тази разпоредба с Директива 2006/112.
16 В това отношение запитващата юрисдикция счита, че препращането към митническата правна уредба в член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 не изглежда да се отнася до мястото на възникване на задължението за ДДС. От една страна, посочената разпоредба не се позовавала на митническата правна уредба за всички условия за възникване на ДДС. От друга страна, членове 60 и 61 от Директива 2006/112 вземали предвид мястото на внос при определяне на мястото на облагаемите с ДДС сделки.
17 При тези обстоятелства Finanzgericht Hamburg (Финансов съд Хамбург) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:
„Налице ли е нарушение на Директива [2006/112], и по-специално на членове 30 и 60 от нея, ако разпоредба от правото на държава членка обявява член 215, параграф 4 от [Митническия кодекс] за приложим по аналогия към [ДДС]?“.
По преюдициалния въпрос
18 С преюдициалния си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 30, първа алинея, член 60 и член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която член 215, параграф 4 от Митническия кодекс се прилага по аналогия към ДДС при внос, що се отнася до определянето на мястото на възникване на този ДДС при внос.
19 Съгласно член 2, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 вносът на стоки подлежи на облагане с ДДС. Член 30, първа алинея от същата директива определя вноса на стоки като въвеждане в Съюза на стоки, които не са в свободно обращение по смисъла на член 29 ДФЕС.
20 Член 60 от посочената директива предвижда, че мястото на внос на стоки е държавата членка, на чиято територия се намират стоките, когато се въвеждат в Съюза.
21 Съгласно член 70 от същата директива данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките се внесат.
22 Член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 обаче предвижда, че когато внесените стоки подлежат на облагане с мита, данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато данъчното събитие по отношение на тези налози настъпи и те станат изискуеми.
23 В това отношение Съдът вече е постановил, че член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 разрешава на държавите членки да обвържат данъчното събитие и изискуемостта на ДДС при внос с тези на митните сборове. Това обвързване се обяснява с факта, че ДДС при внос и митата имат сходни основни характеристики, доколкото възникват при внос на стоки в Съюза и последващо допускане на тези стоки в икономическо обращение в държавите членки (решение от 8 септември 2022 г., Hauptzollamt Hamburg (Място на възникване на ДДС — II), C-368/21, EU:C:2022:647, т. 25 и цитираната съдебна практика).
24 За да се определи предвидената в член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 обвързаност между митническата правна уредба и правната уредба относно ДДС, и по-специално за да се установи дали тя се отнася и до мястото на внос на подлежащите на облагане с ДДС при внос стоки, следва да се разгледа обхватът на препращането в тази разпоредба към митническата правна уредба.
25 В това отношение, от една страна, следва да се констатира, че текстът на член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 се отнася само до момента, в който настъпва данъчното събитие и ДДС става изискуем. Тази разпоредба не препраща към митническата правна уредба, що се отнася до мястото на вноса.
26 Следователно съгласно буквалното тълкуване препращането към митническата правна уредба се отнася само до определянето на момента на възникване на данъчното събитие и на изискуемостта на ДДС, но не и до определянето на мястото на вноса.
27 От друга страна, по отношение на контекста, в който се вписва член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112, следва да се отбележи, че тази разпоредба се съдържа в дял VI от посочената директива, който се отнася до „[д]анъчно[то] събитие и изискуемост[та] на ДДС“. Член 60 от същата директива се съдържа обаче в посветения конкретно на „[м]ясто[то] на облагаемите сделки“ дял V от същата директива, и по-специално в глава 4 от този дял, озаглавена „Място на внос на стоки“.
28 От всички изложени съображения следва, че член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не установява обща обвързаност между Директива 2006/112 и Митническия кодекс, и по-конкретно че не определя мястото на внос на стоките за целите на облагането им с ДДС.
29 Това тълкуване се потвърждава от практиката на Съда.
30 Вярно е наистина, че съгласно тази практика поради потвърдената с член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 успоредност между ДДС при внос и митата (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2019 г., Federal Express Corporation Deutsche Niederlassung, C-26/18, EU:C:2019:579, т. 41) задължение за ДДС би могло да възникне наред с митническо задължение, ако от неправомерното поведение, във връзка с което е възникнало това митническо задължение, би могло да се предположи, че съответните стоки са включени в икономическия оборот на Съюза и е възможно същите да са станали обект на потребление, водещо до облагане с ДДС (решение от 8 септември 2022 г., Hauptzollamt Hamburg (Място на възникване на ДДС — II), C-368/21, EU:C:2022:647, т. 26 и цитираната съдебна практика).
31 Тази презумпция обаче може да бъде оборена, ако се установи, че въпреки нарушенията на митническата правна уредба, довели до възникването на вносно митническо задължение в държавата членка, в която са извършени, съответната стока е въведена в икономическия оборот на Съюза на територията на друга държава членка, в която е предназначена за потребление. В такъв случай данъчното събитие за ДДС при внос настъпва в тази друга държава членка (решение от 8 септември 2022 г., Hauptzollamt Hamburg (Място на възникване на ДДС — II), C-368/21, EU:C:2022:647, т. 27 и цитираната съдебна практика).
32 Накрая, следва да се подчертае значението на приложимия към ДДС принцип на териториалност. Всъщност, за разлика от митата, които се плащат на Съюза независимо от това коя държава членка ги събира, приходите от ДДС при внос принадлежат съгласно този принцип на държавата членка, в която се извършва крайното потребление (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2007 г., Collée, C-146/05, EU:C:2007:549, т. 37).
33 В случая от акта за преюдициално запитване се установява, че разглежданите в главното производство цигари са включени в икономическия оборот на Съюза в Полша и са предназначени за потребление в тази държава членка, като запитващата юрисдикция би трябвало все пак да провери дали това е така, с оглед по-специално на количеството на неправомерно внесените в Съюза стоки и начина на тяхното закупуване и последващо пренасяне. Съгласно припомнената в точка 30 от настоящото решение съдебна практика следва да се приеме, че мястото на възникване на ДДС при внос на тези цигари е Полша.
34 Да се определи мястото на вноса на стока чрез прилагане не на разпоредбите на Директива 2006/112, а по аналогия на член 215, параграф 4 от Митническия кодекс, би означавало, че в такъв случай приходите от ДДС при внос биха били за държавата членка, в която съгласно установената в тази разпоредба правна фикция се счита, че е възникнало митническото задължение, а именно Федерална република Германия, а това би противоречало на обхвата на приложимия за ДДС принцип на териториалност на данъците.
35 В това отношение е важно също да се подчертае, че ако запитващата юрисдикция установи, че разглежданите в главното производство цигари са предназначени за потребление в Полша, компетентният германски орган е длъжен на основание член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност (преработена версия) (ОВ L 268, 2010 г., стр. 1) да предаде без предварително запитване информацията за изземването на цигарите на компетентния полски орган, за да се избегне по-специално рискът от загуба на данъчни приходи в тази друга държава членка.
36 С оглед на изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че член 30, първа алинея, член 60 и член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, по силата на която член 215, параграф 4 от Митническия кодекс се прилага по аналогия към ДДС при внос, що се отнася до определянето на мястото на възникване на този ДДС при внос.
По съдебните разноски
37 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (девети състав) реши:
Член 30, първа алинея, член 60 и член 71, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
трябва да се тълкуват в смисъл, че
не допускат национална правна уредба, по силата на която член 215, параграф 4 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., се прилага по аналогия към данъка върху добавената стойност (ДДС) при внос, що се отнася до определянето на мястото на възникване на този ДДС при внос.
Подписи
* Език на производството: немски.