Available languages

Taxonomy tags

Info

References in this case

Share

Highlight in text

Go

Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (пети състав)

17 октомври 2024 година(*)

„ Преюдициално запитване — Данъчни въпроси — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/EО — Членове 14 и 15 — Зареждане на електрически превозни средства — Зареждане с помощта на оборудване, предоставено от дружество и позволяващо достъп до мрежа от зарядни точки, експлоатирани от различни оператори — Квалифициране на сделката за целите на ДДС — „Доставка на стоки“ — Прехвърляне съгласно комисионни договори “

По дело C-60/23

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция) с акт от 3 февруари 2023 г., постъпил в Съда на 6 февруари 2023 г., в рамките на производство по дело

Skatteverket

срещу

Digital Charging Solutions GmbH

СЪДЪТ (пети състав),

състоящ се от: I. Jarukaitis, председател на четвърти състав, изпълняващ функцията на председател на пети състав, D. Gratsias (докладчик) и E. Regan, съдии,

генерален адвокат: T. Ćapeta,

секретар: A. Lamote, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 7 февруари 2024 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за Skatteverket, от A.-S. Pallasdies, в качеството на представител,

–        за Digital Charging Solutions GmbH, от U. Grefberg,

–        за шведското правителство, от H. Eklinder и F.-L. Göransson, в качеството на представители,

–        за унгарското правителство, от Zs. Biró-Tóth и M. Z. Fehér, в качеството на представители,

–        за Европейската комисия, от M. Björkland и M. Herold, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 25 април 2024 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 14 и 15 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (OВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2009/162/EС на Съвета от 22 декември 2009 г. (OВ L 10, 2010 г., стр. 14) (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между Digital Charging Solutions GmbH, дружество по германското право, и Skatteverket (Данъчна администрация, Швеция) относно валидността на данъчно становище, прието на 8 април 2022 г. (наричано по-нататък „данъчното становище“).

 Правна уредба

 Правото на Съюза

3        Член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112 предвижда:

„За всяка сделка [данъкът върху добавената стойност (ДДС)], начисляван върху цената на стоките или услугите по ставката, приложима за такива стоки или услуги, е изискуем след приспадането на сумата на ДДС, поета пряко от различните елементи на себестойността“.

4        Съгласно член 2, параграф 1 от тази директива:

„Следните сделки подлежат на облагане с ДДС:

а)      възмездната доставка на стоки на територията на дадена държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]

в)      доставката на услуги, извършвана възмездно на територията на държава членка от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество;

[…]“.

5        Член 14 от посочената директива гласи:

„1.      „Доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик.

2.      В допълнение към сделката, посочена в параграф 1, всяко от следните се разглежда като доставка на стоки:

[…]

в)      прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисиона.

[…]“.

6        Съгласно член 15, параграф 1 от същата директива:

„Електроенергия, газ, топлинна или хладилна енергия, както и други подобни, се третират като материално имущество“.

 Шведското право

7        Съгласно глава 1, член 1, първа алинея, точка 1 от Mervärdesskattelagen (1994:200) (Закон за данъка върху добавената стойност (1994:200) от 30 март 1994 г. (SFS 1994 г., бр. 200) (наричан по-нататък „Законът за ДДС“) ДДС се дължи за облагаемите доставки на стоки или услуги, извършени на територията на страната от данъчнозадължено лице, действащо в това си качество.

8        В съответствие с глава 1, член 6 от Закона за ДДС под „стоки“ се разбира материално имущество, включително недвижимо имущество, както и газ, топлинна енергия, хладилна енергия и електроенергия. В този член се предвижда още, че под „услуги“ се разбира всяка друга възможна доставка.

9        Съгласно глава 2, член 1, първа алинея, точка 1 от Закона за ДДС под „доставка на стоки“ се разбира по-специално възмездна доставка на стоки, а съгласно глава 2, член 1, трета алинея, точка 1 под „доставка на услуги“ се разбира доставянето, предоставянето или другояче извършването на услуга на възмездно основание.

 Спорът в главното производство и преюдициалният въпрос

10      Digital Charging Solutions има място на стопанска дейност в Германия и няма постоянен обект в Швеция. То предоставя на ползвателите на електронни превозни средства в Швеция достъп до мрежа от зарядни точки. Ползвателите получават актуална информация за цените и наличността на зарядните точки в тази мрежа. Освен това предоставяната услуга включва функции за търсене и намиране на зарядни точки и планиране на маршрута.

11      Зарядните точки в посочената мрежа не се експлоатират от Digital Charging Solutions, а от оператори, с които то е сключило договори с цел да се позволи на ползвателите на електрически превозни средства да зареждат последните. С оглед на това Digital Charging Solutions предоставя на тези ползватели карта и удостоверително софтуерно приложение. При използването на картата или приложението зарядните сесии се регистрират при оператора на мрежата от зарядни точки, който издава на Digital Charging Solutions фактура за тези зарядни сесии. Фактурирането е ежемесечно в края на всеки месец, а плащането трябва да се извърши в срок от 30 дни.

12      Въз основа на фактурите, издадени от операторите на зарядни точки, Digital Charging Solutions фактурира, също ежемесечно, на ползвателите на картата или приложението отделно, първо, количеството доставена електроенергия и второ, достъпа до мрежата и съпътстващите услуги. Цената на електроенергията е променлива, но за достъпа до мрежата и тези услуги се събира фиксирана такса. Таксата се събира, независимо дали ползвателят действително е закупувал електроенергия през съответния период, или не. Не е възможно да се закупува само електроенергия от Digital Charging Solutions, без същевременно да се плаща за достъпа до мрежата и за посочените услуги.

13      На 14 април 2021 г. Digital Charging Solutions подава заявление до Skatterättsnämnden (Комисия по данъчно право, Швеция) за данъчно становище. На 8 април 2022 г. тази комисия издава становище, в което се посочва, че извършваната от Digital Charging Solutions доставка представлява комплексна сделка, характеризираща се основно с доставка на електроенергия на ползвателите, и че за място на доставката трябва да се счита Швеция.

14      Данъчната администрация сезира запитващата юрисдикция, Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд, Швеция), като иска данъчното становище да бъде потвърдено. Digital Charging Solutions също сезира този съд, но иска изменение на данъчното становище. Пред запитващата юрисдикция Digital Charging Solutions твърди, че в случая са налице две отделни доставки, а именно доставка на електроенергия и доставка на услуги за достъп до мрежата от зарядни точки, поради което единствено доставката на електроенергия трябва да се облага в Швеция.

15      Както е видно от акта за преюдициално запитване, мнозинството от членовете на комисията по данъчно право смятат, че операторите на зарядни точки доставят електроенергия на Digital Charging Solutions, което от своя страна я доставя на ползвателите. Следователно ставало въпрос за верига от сделки, при която тези оператори не били договорно обвързани с ползвателите.

16      За сметка на това малцинството от членовете на тази комисия считат, че Digital Charging Solutions предоставя на ползвателите услуга, състояща се по-специално в предоставяне на последните на мрежа от зарядни точки и последващо фактуриране, което предполага, че им отпуска някаква форма на кредит за закупуване на електроенергия, както е прието във връзка с други фактически обстоятелства в решения от 6 февруари 2003 г., Auto Lease Holland (C-185/01, EU:C:2003:73), и от 15 май 2019 г., Vega International Car Transport and Logistic (C-235/18, EU:C:2019:412). Този подход отчитал по-конкретно факта, че ползвателите имат свободен избор по отношение на условията, като например качеството, количеството, момента на покупката и начина на използване на електроенергията.

17      С оглед разрешаване на висящия пред нея спор обаче запитващата юрисдикция иска да се определи какъв обхват следва да се придава на съдебната практика, установена с тези решения.

18      При тези обстоятелства Högsta förvaltningsdomstolen (Върховен административен съд) решава да спре производството и да отправи до Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Представлява ли доставка на стоки по член 14, параграф 1 и член 15, параграф 1 от [Директива 2006/112] доставка, която се извършва за ползвателите на електронни превозни средства и се състои в зареждане на превозното средство в зарядна точка?

2)      Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че такава доставка е налице на всички етапи от верига от сделки с участието на дружество посредник, когато веригата от сделки включва договор на всеки етап, но само ползвателят на превозното средство има правото да взема решенията относно количеството, момента на покупката и мястото на зареждане, както и относно начина на използване на електроенергията?“.

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос

19      С първия въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14, параграф 1 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на електроенергия с цел зареждане на електрическо превозно средство в зарядна точка, която е част от обществена мрежа от такива точки, представлява доставка на стоки по смисъла на първата от тези разпоредби.

20      Важно е да се отбележи, че както е видно от текста на първия въпрос, той се отнася до действието по зареждане на електрическо превозно средство в зарядна точка, независимо че, за да се предостави достъп на ползвателя до мрежата от тези точки, участва дружество, различно от оператора на посочената мрежа, като до това участие се отнася вторият въпрос.

21      Съгласно член 14, параграф 1 от Директивата за ДДС доставка на стоки означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик. Това понятие включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от една от страните, която овластява другата страна да се разпорежда фактически с нея като собственик (решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 33 и цитираната съдебна практика).

22      Съответно сделката по осигуряване на поток електроенергия до акумулатора на електрическото превозно средство представлява доставка на стоки, доколкото овластява ползвателя на зарядната точка да потребява, за целите на задвижването на превозното си средство, прехвърлената електроенергия, която съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 се третира като материално имущество (решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 38).

23      Ето защо на първия въпрос следва да се отговори, че член 14, параграф 1 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че доставката на електроенергия с цел зареждане на електрическо превозно средство в зарядна точка, която е част от обществена мрежа от такива точки, представлява доставка на стоки по смисъла на първата от тези разпоредби.

 По втория въпрос

24      С втория въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 14 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че зареждането на електрическо превозно средство към мрежа от обществени зарядни точки, до която ползвателят има достъп посредством абонамент, сключен с дружество, различно от оператора на тази мрежа, предполага, че потребената електроенергия е доставена първоначално от оператора на посочената мрежа на дружеството, което предлага достъп до нея, а след това — от това дружество на ползвателя, макар последният да избира количеството, момента и мястото на зареждане, както и начина на използване на електроенергията.

25      Уточнението във втория въпрос, че ползвателите на електрически превозни средства избират количеството, момента и мястото на зареждане, както и начина на използване на електроенергията, съответства на съмненията на запитващата юрисдикция относно обхвата на изложената в точка 16 от настоящото решение съдебна практика, съгласно която с оглед на тези обстоятелства би могло да се приеме, че Digital Charging Solutions не доставя стока на тези ползватели, а в действителност изпълнява функция по предоставяне на кредити на посочените ползватели.

26      В това отношение следва да се отбележи, че понятието „доставка на стоки“ не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик (решения от 18 юли 2013 г., Евита-К, C-78/12, EU:C:2013:486, т. 33, и от 21 ноември 2013 г., Dixons Retail, C-494/12, EU:C:2013:758, т. 20).

27      Прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 обаче не изисква лицето, на което се прехвърля тази вещ, да я държи физически, нито тя физически да е транспортирана до него и/или физически да е получена от него (определение от 15 юли 2015 г., Koela-N, C-159/14, EU:C:2015:513, т. 38).

28      Съответно една и съща стока може да бъде предмет на две последователни доставки по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112, като същевременно е прехвърлена по нареждане пряко от първия продавач на втория приобретател (вж. в този смисъл решение от 10 юли 2019 г., Kuršu zeme, C-273/18, EU:C:2019:588, т. 36).

29      Тези изводи важат и за електроенергията, която съгласно припомненото в точка 22 от настоящото решение се третира като материална вещ по силата на член 15, параграф 1 от Директива 2006/112.

30      Въпреки това, за да се отговори на втория въпрос, следва да се припомни, че отчитането на действителното икономическо положение, което по принцип е отразено в договорните съглашения, е основен критерий при прилагане на общата система на ДДС (вж. в този смисъл решения от 20 февруари 1997 г., DFDS, C-260/95, EU:C:1997:77, т. 23, и от 28 февруари 2023 г., Fenix International, C-695/20, EU:C:2023:127, т. 72 и цитираната съдебна практика).

31      В това отношение от предоставените от запитващата юрисдикция данни е видно, че операторите на мрежата от зарядни точки са в договорни правоотношения само с Digital Charging Solutions и че съгласно съответните съглашения това дружество предоставя на ползвателите, избрали да влязат в правоотношение с него, карти и удостоверително приложение, даващи достъп до тази мрежа, като по този начин позволява на ползвателите да зареждат електрическите си превозни средства в точките от посочената мрежа. Както бе отбелязано в точки 11 и 12 от настоящото решение, операторите, които експлоатират тези зарядни точки, фактурират ежемесечно на Digital Charging Solutions разходите за така доставената електроенергия, а последното дружество префактурира, също ежемесечно, на ползвателите тези разходи, към които се добавя възнаграждение за съпътстващите услуги под формата на такса, чийто размер не зависи нито от количеството доставена електроенергия, и следователно от цената на тази електроенергия, нито от броя на зарядните сесии.

32      Както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 39 от заключението си, следва да се констатира, че разглежданите в главното производство обстоятелства се различават от тези по делата, по които са постановени решения от 6 февруари 2003 г., Auto Lease Holland (C-185/01, EU:C:2003:73), и от 15 май 2019 г., Vega International Car Transport and Logistic (C-235/18, EU:C:2019:412).

33      В това отношение, колкото до първото от тези дела, следва да се отбележи, че разглежданата в него сделка, свързана със зареждането на превозното средство, се вписва в рамките на договор за лизинг и че в този контекст именно като взема предвид и фактът, че за разлика от разглеждания в главното производство по настоящото дело ред за фактуриране, плащаните на дружеството лизингодател месечни вноски са само аванс, а действителното потребление се установява в края на годината, Съдът приема, че съглашението относно управлението на горивото представлява договор за финансиране, макар и частично, на закупуването на горивото и че дружеството лизингодател в действителност изпълнява функции по предоставяне на кредит на лизингополучателя (вж. в този смисъл решение от 6 февруари 2003 г., Auto Lease Holland, C-185/01, EU:C:2003:73, т. 35 и 36). Що се отнася до второто дело, достатъчно е да се отбележи, че обстоятелствата, разглеждани в главното производство по настоящото дело, не са аналогични и на тези, при които дружество майка решава, че дъщерните му дружества ще бъдат снабдявани с гориво посредством карти за гориво, които то ще им предоставя и които могат да бъдат използвани в бензиностанциите на доставчиците, посочени от дружеството майка (решение от 15 май 2019 г., Vega International Car Transport and Logistic, C-235/18, EU:C:2019:412, т. 14 и 36).

34      Липсата на механизъм за кредитиране, който да позволява предварително финансиране на покупката на електроенергия, се потвърждава от условията за определяне на възнаграждението, договорено между ползвателите на зарядни точки и Digital Charging Solutions. Всъщност, както бе посочено в точка 31 от настоящото решение, това дружество не получава възнаграждение, изчислено като процент от размера на фактурираното потребление на електроенергия, а фиксирана такса, която не зависи от количеството доставена на ползвателя електроенергия или от броя на зарядните сесии.

35      От това следва, че макар — както в делата, по които са постановени решенията, посочени в точка 33 от настоящото решение — ползвателят да решава кога, къде и в какво количество купува електроенергията, изводите, произтичащи от тези решения, все пак не могат да се приложат в контекста на главното производство.

36      В случая, както подчертава генералният адвокат в точка 52 от заключението си, съгласно предоставените от запитващата юрисдикция данни договорните клаузи между операторите на зарядни точки и Digital Charging Solutions, от една страна, и между последното и ползвателите на тези точки, от друга страна, предполагат, че именно ползвателите по своя преценка инициират доставката на електроенергия в избраните от тях място и време и за избраното от тях количество. От своя страна Digital Charging Solutions не се задължава към операторите на мрежата от такива точки да закупува самостоятелно и независимо от решенията на ползвателите каквото и да било количество електроенергия, а изглежда, има ролята на посредник, както следва от самия текст на втория въпрос.

37      При това положение тази конфигурация от договорни правоотношения следва да се прецени с оглед на член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, уреждащ прехвърлянето на стоки съгласно договор, според който за покупката или продажбата е платима комисиона, и представляващ спрямо общото определение за доставка на стоки в член 14, параграф 1 от тази директива lex specialis, чиито условия за прилагане са самостоятелни спрямо тези по параграф 1 (вж. в този смисъл решение от 25 февруари 2021 г., Gmina Wrocław (Преобразуване на правото на ползване), C-604/19, EU:C:2021:132, т. 55 и цитираната съдебна практика).

38      За да се приложи член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, трябва да са изпълнени две условия. От една страна, трябва да е налице поръчка, в изпълнение на която комисионерът участва, за сметка на доверителя, в доставката на стоки и от друга страна, да има идентичност между доставките на стоки, придобити от комисионера, и доставките на стоки, които са били продадени или прехвърлени (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2020 г., ITH Comercial Timișoara, C-734/19, EU:C:2020:919, т. 51).

39      Ако тези две условия са изпълнени, член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 създава правна фикция за наличието на две идентични доставки на стоки, осъществени последователно, които попадат в обхвата на ДДС. По силата на тази фикция, когато данъчнозадължено лице, действащо от свое име, но за сметка на другиго, участва в доставка на стоки, за него се счита, че самото то е получило и доставило въпросните стоки (вж. в този смисъл решение от 12 ноември 2020 г., ITH Comercial Timişoara, C-734/19, EU:C:2020:919, т. 49 и 50 и цитираната съдебна практика).

40      В такъв случай съгласно член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 въпросното данъчнозадължено лице определено има икономическа роля в разглежданата доставка на стоки, което позволява то да бъде квалифицирано като посредник, който действа от свое име, но за чужда сметка (вж. в този смисъл решение от 19 февруари 2009 г., Athesia Druck, C-1/08, EU:C:2009:108, т. 35 и 36).

41      Освен това следва да се отбележи, че е в съответствие с естеството на комисионния договор за покупка на електроенергия с цел зареждането на електрическо превозно средство, изборът на качеството, количеството, момента на покупката и начина на използване на електроенергията да се прави от ползвателя на точката за зареждане, а не от комисионера.

42      В случая не би могла да се изключи възможността разглежданите в главното производство правоотношения да се анализират като комисионни договори за продажба, сключени между операторите на мрежата от зарядни точки, в качеството на доверители, и Digital Charging Solutions, в качеството на комисионер, в рамките на които операторите възлагат поръчка на последното от свое име, но за тяхна сметка, да продава електроенергията на ползвателите на електрически превозни средства. При всички положения, освен ако не се установи друго при фактическите проверки, които запитващата юрисдикция следва да извърши, разглежданите в главното производство правоотношения могат да бъдат квалифицирани и като комисионни договори за покупка, сключени между ползвателите на зарядни точки, в качеството на доверители, и Digital Charging Solutions, в качеството на комисионер, в рамките на които ползвателите възлагат поръчка на последното от свое име, но за тяхна сметка, да купува от операторите на зарядни точки електроенергия, предназначена да им бъде доставена за зареждане на електрическите им превозни средства.

43      Оттук следва, че първото условие за прилагането на член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 изглежда изпълнено.

44      Що се отнася до второто условие за прилагане на тази разпоредба, то също изглежда изпълнено, доколкото доставките на стоки, за които се счита, че са придобити от комисионера, и доставките на продадените или прехвърлените от него стоки са идентични.

45      В това отношение, тъй като спорът в главното производство се отнася и до въпроса дали извършената от Digital Charging Solutions услуга представлява комплексна сделка, чийто характерен и преобладаващ елемент е доставката на електроенергия, или тази услуга се състои от две отделни доставки, а именно доставка на електроенергия и предоставяне на достъп до мрежата от зарядни точки, следва да се установят определящите елементи за целите на тази квалификация и да се уточни до каква степен тази квалификация може да има евентуални последици за второто условие за прилагане на посочената разпоредба.

46      Следва да се припомни, че когато една сделка се състои от съвкупност от елементи и действия, трябва да бъдат отчетени всички обстоятелства, при които протича въпросната сделка, за да се определи, от една страна, дали за целите на ДДС са налице две или повече отделни доставки, или една единна доставка, и от друга страна, дали във втория случай тази единна доставка трябва да бъде квалифицирана като „доставка на стоки“, или като „доставка на услуги“ (решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 27 и цитираната съдебна практика).

47      По-специално, в общия случай всяка сделка наистина трябва да се счита за отделна и самостоятелна, както следва от член 1, параграф 2, втора алинея от Директива 2006/112, но ако от икономическа гледна точка сделката се състои от една-единствена доставка, тя не бива изкуствено да се раздробява, за да не се изкриви функционирането на системата на ДДС. В това отношение следва да се приеме, че е налице единна доставка, когато два или повече елемента или действия, предоставени от данъчнозадълженото лице на клиента, са толкова тясно свързани, че обективно образуват една-единствена неделима икономическа доставка, чието разделяне на части би било изкуствено (решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 28 и цитираната съдебна практика).

48      Освен това при определени обстоятелства няколко формално самостоятелни доставки, които могат да бъдат извършени поотделно и по този начин могат да бъдат обложени или освободени поотделно, трябва да се считат за една единна сделка, когато не са независими. Такава единна доставка е налице в частност, когато един или повече елементи трябва да се разглеждат като съставляващи основната доставка, а други елементи, обратно, трябва да се разглеждат като една или повече съпътстващи доставки, които подлежат на същото данъчно третиране като основната доставка. По-конкретно, една доставка трябва да се разглежда като съпътстваща основната доставка, когато за клиентите тя представлява не цел сама по себе си, а начин да ползват при най-добри условия основната доставка (решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 29 и 30 и цитираната съдебна практика).

49      В рамките на установеното с член 267 ДФЕС сътрудничество само националните юрисдикции могат да определят дали, предвид обстоятелствата в конкретния случай, съответната доставка представлява единна доставка, и да направят всички окончателни фактически изводи в това отношение (решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 31 и цитираната съдебна практика). Същевременно обаче Съдът следва да предоставя на тези юрисдикции всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което те са сезирани (решение от 18 април 2024 г., Companhia União de Crédito Popular, C-89/23, EU:C:2024:333, т. 38 и цитираната съдебна практика).

50      В случая, както бе посочено в точка 12 от настоящото решение, Digital Charging Solutions фактурира ежемесечно на ползвателите, от една страна, цената на електроенергията, която са закупили за зареждане на превозните си средства, и от друга страна, фиксирана такса като възнаграждение за достъпа до мрежата от зарядни точки, информацията за цените на електроенергията и за наличието на тези точки, както и за функциите за търсене и намиране на посочените зарядни точки и планиране на маршрута.

51      В това отношение, както бе посочено в точка 30 от настоящото решение, отчитането на действителното икономическо положение, което по принцип е отразено в договорните съглашения, е основен критерий при прилагане на общата система на ДДС.

52      Следователно въпросът дали доставката на електроенергия от дружество като Digital Charging Solutions с цел зареждане на електрическо превозно средство представлява, заедно с другите услуги, описани в точка 50 от настоящото решение, една единна комплексна сделка, може да зависи от условията, при които възнаграждението за тази доставка и за тези услуги става изискуемо съгласно съответните договорни клаузи.

53      Съответно може да се приеме, че услугите за предоставяне на достъп до оборудване за зареждане, за техническа помощ, резервиране на зарядна точка, справки с данните за зареждането или кумулиране на кредити в цифров портфейл, които не се предоставят срещу заплащане на фиксирана такса и независимо от каквато и да било доставка на електроенергия, представляват, заедно с тази доставка, една единна комплексна сделка за целите на ДДС (вж. в този смисъл решение от 20 април 2023 г., Dyrektor Krajowej Informacji Skarbowej, C-282/22, EU:C:2023:312, т. 32).

54      За сметка на това, както отбелязва генералният адвокат в точки 24—29 от заключението си, когато ползвателят трябва да плаща за тези други услуги възнаграждение под формата на фиксирана такса, която се заплаща отделно и ежемесечно, независимо от каквато и да било доставка на електроенергия, следва да се приеме, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, че тези услуги са отделни от и самостоятелни спрямо самата доставка на електроенергия.

55      Всъщност, ако при такива условия се приеме, че въпросните услуги са неотделими от доставката на електроенергия или са само съпътстващи спрямо нея, така че заедно с тази доставка да представляват една единна комплексна сделка, това би могло да доведе до изкуствено пренебрегване на действителното икономическо положение в две отношения. Първо, става въпрос за месеците, през които ползвателят не получава доставки на електроенергия, но същевременно е длъжен да плаща фиксираната такса за тези услуги в съответствие с договорните съглашения между него и Digital Charging Solutions. Второ, става въпрос за факта, че съгласно тези съглашения размерът на посочената такса, която се фактурира като отделен елемент, не се променя нито в зависимост от количеството електроенергия, доставяна на потребителя, нито в зависимост от броя на зарядните сесии през същия месец.

56      Освен това, доколкото ползвателят може да зарежда превозното си средство в мрежи от зарядни точки, разположени в няколко държави членки, и следователно мястото на доставка на електроенергията може да варира в зависимост от различните извършени покупки, да се третират посочените услуги като съпътстващ елемент на една единна комплексна сделка, основната доставка по която е доставката на електроенергия, би било още по-изкуствено от гледна точка на действителното икономическо положение.

57      При това положение, както отбелязва генералният адвокат в точка 68 от заключението си, доставката на електроенергия в тесен смисъл от Digital Charging Solutions на ползвателя няма да се различава от доставката на електроенергия от оператора на зарядната точка на това дружество, поради което второто условие по член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112 би било изпълнено.

58      От това обаче не може да се направи извод, че второто условие не е изпълнено, ако запитващата юрисдикция приеме, че извършваната от Digital Charging Solutions доставка представлява единна и комплексна сделка, чийто характерен и преобладаващ елемент е доставката на електроенергия.

59      Всъщност, както се посочва в точки 47 и 48 от настоящото решение, подобна квалификация би произтекла от обстоятелството, че ще се приеме, че другите предоставяни от това дружество услуги са неотделими от доставката на електроенергия или са само съпътстващи спрямо нея. Следователно тези услуги, които оправдават възнаграждението на посредника, биха имали за цел само да се позволи доставката за ползвателя на зарядна точка на електроенергията, предмет на доставката на стоки, за която се счита, че е извършена от оператора на тази точка към посредника.

60      С оглед на изложеното по-горе на втория въпрос следва да се отговори, че член 14 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че зареждането на електрическо превозно средство към мрежа от обществени зарядни точки, до която ползвателят има достъп посредством абонамент, сключен с дружество, различно от оператора на тази мрежа, предполага, че потребената електроенергия се смята за доставена първоначално от оператора на посочената мрежа на дружеството, което предлага достъп до нея, а след това — от това дружество на ползвателя, макар последният да избира количеството, момента и мястото на зареждане, както и начина на използване на електроенергията, когато дружеството действа от свое име, но за сметка на ползвателя съгласно комисионен договор по смисъла на член 14, параграф 2, буква в) от тази директива.

 По съдебните разноски

61      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

1)      Член 14, параграф 1 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/162/EС на Съвета от 22 декември 2009 г.,

трябва да се тълкува в смисъл, че

доставката на електроенергия с цел зареждане на електрическо превозно средство в зарядна точка, която е част от обществена мрежа от такива точки, представлява доставка на стоки по смисъла на първата от тези разпоредби.

2)      Член 14 във връзка с член 15, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162,

трябва да се тълкува в смисъл, че

зареждането на електрическо превозно средство към мрежа от обществени зарядни точки, до която ползвателят има достъп посредством абонамент, сключен с дружество, различно от оператора на тази мрежа, предполага, че потребената електроенергия се смята за доставена първоначално от оператора на посочената мрежа на дружеството, което предлага достъп до нея, а след това — от това дружество на ползвателя, макар последният да избира количеството, момента и мястото на зареждане, както и начина на използване на електроенергията, когато дружеството действа от свое име, но за сметка на ползвателя съгласно комисионен договор по смисъла на член 14, параграф 2, буква в) от Директива 2006/112, изменена.

Подписи

*      Език на производството: шведски.